Старият моряк пребледня. Той впери поглед към мястото, където преди няколко минути лежеше англичанинът.
— Подлецът офейка — извика изплашен Менард.
— Нортон избяга от палубата, докато се разправяхме с помощника. Отишъл е в каютите, за да събуди своите хора. Сигурно ще бъдем нападнати.
— Ние нямаме оръжие — извика Драйфус, — не бихме могли да се защитаваме.
— Ще загинем — изрече Наполеон, — но ще умрем не като страхливци, а като герои.
По лицето му се четеше смелост, а големите му очи страшно заблестяха. В този миг приличаше на своя велик дядо, пред когото светът някога трепереше.
Херманса се облегна разтреперана на мъжа си.
— Работата ни е спукана, деца — обяви старият Менард загрижено, — нашето положение е опасно. Можем да се спасим, само ако успеем да спуснем лодката на вода преди капитанът да ни нападне с хората си. На работа! Колкото може по-бързо, иначе сме загубени.
Тримата се спуснаха към лодката и се заловиха на работа.
— Боже, ние забравихме барона и Мирович. Ще ги оставим ли в този ад? Не, това е безчовечно.
— Трябва да бързаме — възрази Менард, — всяка минута е скъпа. Жал ми е, че трябва да оставим бедните, но…
— Аз ще ги освободя — каза Херманса бързо. — Ключът на затвора им е в кабината на помощник-капитана, сега ще го донеса.
Херманса изтича към каютата на Телие. Драйфус закри лице с ръце и промълви:
— Ако хванат жена ми… Менард, не ще имам нужда тогава от тази лодка, тогава сам ще се убия.
Изминаха няколко напрегнати минути. Тримата мъже продължаваха трескаво работа. Въжетата бяха развързани. Макарите заскърцаха, лодката се спускаше бавно към морската повърхност. Когато я докосна, Менард се зарадва:
— Слава Богу, донякъде свършихме работата си.
— Тук има брадва — извика принц Наполеон, — с нея ще можем да отсечем въжетата.
В същия миг радостен вик изскочи от гърдите на Драйфус. Откъм кърмата се задаваха Херманса, Пикардин и сакатият Мирович.
— Всички сме тук — подкани Менард, — слизайте бързо в лодката. Пуснете най-напред жената, после стареца!
— Трябва един от трима ни да се спусне в лодката, за да хване стареца — каза Драйфус. — Менард, вие можете да сторите това!
Но уви, старият моряк не беше успял да скочи в лодката, когато нещастието се струпа връз главите на бегълците.
Чуха се силни викове и шум. Дива тълпа от моряци се появи на палубата. Те бяха полуоблечени и държаха в ръцете си ножове, брадви, пушки и саби. Нортон държеше голям американски револвер и предвождаше тълпата.
— Убийте бунтовниците — викаше той. — Затворниците искат да избягат. Ако не можем да ги закараме живи в Каена, трябва да предадем поне труповете им.
Четири гърмежа изплющяха един след друг от револвера му. Куршумите минаха край главите на бегълците, без да ги засегнат. Ръката на Нортон трепереше силно.
Чу се силният глас на Менард.
— Другари — извика той на моряците, — капитанът ви мами, аз, старият боцман и ваш другар, се опълчих против този звяр в капитанска униформа. Елате при мен и ми помогнете!
Само трима моряци се осмелиха да отидат при Менард. И другите ненавиждаха капитана и първия помощник, но се бояха от наказанието, което ги очакваше, ако старият им другар не успееше.
— Стреляйте — викаше капитанът. — Долу бунтовниците, долу затворниците!
Моряците гръмнаха няколко пъти, но във въздуха. Те бяха по-великодушни от началника си и пощадиха живота на своите другари и на нещастните затворници.
През това време Нортон се беше втурнал към мачтата, за да помогне на Телие.
Принц Наполеон използва тази минута, вдигна Херманса и скочи с нея в лодката.
— Добре направихте — извика Драйфус. — Последвайте ги Менард, аз и този храбър младеж ще пазим гърба ви!
Двама моряци също скочиха в лодката.
Третият тъкмо се канеше да ги последва, когато Нортон вдигна револвера си. В револвера му имаше още един куршум. Той се прицели в гърдите на Драйфус.
— Ето ти наградата, шпионино — извика Нортон, — ти си разбунтувал хората ми, куче такова! Ще си получиш заслуженото!
Револверът светна. Драйфус се снижи. Куршумът мина край главата му и се заби в гърба на моряка, който щеше да се прехвърли през леерите. Бедният махна няколко пъти с ръце и падна мъртъв на палубата.
Куршумът беше пронизал сърцето му. Менард се разтрепера от гняв. Втурна се като разярен лъв към капитана и застана пред него.
— Ето ти наградата, звяр в човешки образ — извика старият моряк и вдигна блестящата брадва над главата на Нортон. — Знам, че Бог ще ми прости убийството.