Рихтер пушеше къса лула и се наслаждаваше на пунша, който Помпадура му наливаше често в чашата.
— Спомняш ли си за Равелак — запита го изведнъж Помпадура.
— Отгатваш мислите ми — отвърна Мъртвешката глава, — трябва да сторим нещо за този човек, той очаква нашата помощ и ние сме задължени да му помогнем, иначе ще ни издаде.
Младата жена махна презрително с ръката си.
— Той не може да докаже нищо — каза тя с хриплив глас, — остави този човек да отиде в ада, той е животно и може да бъде опасен за нас, ако напусне кафеза си. Нека го закарат на бесилката или го изпратят в Каена. Не бива да ни е грижа за него.
— Ако го оставим на съдбата, той ще ни предаде на полицията. Трябва поне да го снабдим с една пила, въже и едно шише с кезап.
Мъртвешката глава се огледа из стаята, като че се страхуваше някой да не го подслушва.
— Черният майор трябва да ни помогне — каза тихо той на жена си.
— Черният майор — сепна се Помпадура и скочи от стола си. — Не се доверявай на този човек, защото ще съжаляваш. Не те ли застави да му оставиш дъщеря си? Ще ти кажа причината за това. Майорът иска да има едно оръжие, една свидетелка против теб.
— Глупости — махна с ръка Едвал Рихтер. — Черният майор съжали момичето и затова го взе от къщата ни. Много съм благодарен, че не е тука. От горделивата Ева и без това нямаше да стане човек, само ни пречеше в работата.
— Не искам тя да става по-добра и по-честна от нас — каза Помпадура разгневено. — Русата принцеса желае да остане честна, но не ще успее, погрижила съм се за това. Знам, че тя ме ненавижда, но аз ще я накарам да се върне в калта, в която е пораснала!
— Не се сърди напразно, жено — каза Мъртвешката глава с дрезгав глас. — Знам каква цел имаш. Ти завиждаш на Ева, защото черният майор се грижи за нея.
Младата престъпница пребледня.
— Да завиждам на Ева? — извика тя. — Защб мислиш така?
— Да не мислиш, че съм сляп — каза Рихтер и стана от стола. — Ти си влюбена в майора. Очите ти светват, когато той— е при нас, ръцете ти се разтреперват и гърдите се вълнуват и ако не те е страх от мене, би се хвърлила в прегръдките му. Знам всичко и понеже заговорихме на тази тема, ще ти кажа мнението си.
Мъртвешката глава се приближи до жена си и постави тънката си ръка върху закръгленото й рамо:
— Не си играй с мене, жено — скръцна той със зъби.— Знаеш, че заради тебе съм способен да извърша десет убийства, ако съм сигурен, че с това ще те направя щастлива, обаче щом разбера, че си ми изневерила, ще те удуша като куче.
Помпадура се стресна и затвори очи.
— Това никога няма да стане — каза тя решително. Разговорът бе прекъснат от похлопване на вратата.
Мъртвешката глава излезе от кухнята, отвори входната врата и се върна заедно с майка Казота.
Отвратителната стара жена бе вързала пъстра кърпа връз бялата си коса.
— Добра работа ви намерих, деца — каза старата запъхтяна, като се опря на бастуна, който й помагаше при ходенето. — Можете да спечелите сто хиляди франка.
— Сто хиляди! — извикаха Мъртвешката глава и Помпадура в един глас.
— Чудите ли се? Старата Казота е хитра жена, тя може да намери пари, макар и да са заровени. При условие че половината ще дадете на мене, ако успеете да ги вземете. — Добре, майко — каза Помпадура и смигна на мъжа си.
— Тогава ще ви открия тайната — каза Казота. — Утре с бързия влак, който тръгва в шест часа сутринта от гара „Св. Лазар“ за Хавър, ще пътува една млада жена. Тя отива за Лондон и носи чек от сто хиляди франка в кожената си чанта. Чекът е издаден от Английската банка и ще бъде изплатен на онзи, който го представи.
— Ще вземем чека — каза Помпадура засмяна.— Ще го откраднем от тази жена. Само че — как изглежда тя?
— Ти я знаеш, виждала си я у дома — отвърна Казота на дъщеря си. — Тя е Клаудина Лорет, която живееше при мене. Детето й почина и тя получи много пари от един непознат. Мисля, че му е продала някакво важно писмо. Когато си говориха, подслушвах на вратата, но не можах да разбера точно за какво става дума.