Марсел се ръкува с баща си и излезе, като едва прикри радостта си. Павловна беше разделена от Ева и предадена в негови ръце.
Той се качи на файтона като си тананикаше някаква оперетна мелодия, седна на коприненото седалище, като забрави всичките грижи, които му бе създала швейцарката.
Павловна зае новата си длъжност на другата сутрин. Тя прие с радост. Радваше, се че се бе отървала от неприветливата задушна фабрика и че щеше да получава не по-малко от 60–100 франка, но мисълта, че не ще вижда Ева по цял ден, притискаше гърдите й.
Ева се радваше, че приятелката й с новата длъжност се избавя завинаги от подигравките на другите работнички, които я обиждаха и оскърбяваха.
И двете не можеха да допуснат, че това беше направено нарочно, защото старият Бернард сам й предложи тази работа.
Младото момиче стана продавачка в блестящия магазин на улица „Опера“, който бе пълен със скъпи диаманти и красиво изработени златни предмети. Навсякъде светеше. Най-видните семейства от аристокрацията влизаха в него.
Павловна се чувстваше добре. Учтивият тон, с който се говореше винаги в магазина, разговорите с образовани и възпитани клиенти, всичко това по-добре отговаряше на възпитанието на Павловна, отколкото работата й във фабриката между грубите, невъзпитани работнички. Освен това младият шеф не й досаждаше с нищо. Марсел даже не я поглеждаше. Павловна благославяше часа, в който я бяха назначили на тази хубава работа.
На четвъртия ден от назначението й младият шеф я повика в кантората си, която се намираше в едно и също здание с магазина.
— Госпожице Павловна — посрещна я той, — вие трябва да направите една поръчка за магазина. Госпожа Легуве, една почтена жена, която живее на улица „Наполеон“ № 57, желае да си избере пръстен, затова вземете тази кутия с пръстените и идете у тях. Тя ще си избере, който й хареса. Не бързайте много, защото едва в три часа ще може да ви приеме.
Павловна взе кутията с пръстените и някои други поръчки. Марсел се залови да пише на писалището си и тя излезе от кантората. След като се приготви, се качи на омнибуса и замина за улица „Наполеон“.
Момичето стискаше кутията с ръцете си. Трепереше да не се случи нещо с поверените й скъпоценности.
Най-после пристигна пред къщата на госпожа Легуве. Без да знае и без да предчувства, Павловна влизаше в същата къща, в която нейният баща беше прекарал най-ужасните си часове.
Павловна позвъни.
Просто облечена жена посрещна момичето.
— Фирма „Бернард и синове“ ме изпраща при вас — каза Павловна, след като поздрави. — Госпожа Легуве искала да си избере пръстен от тези, които съм донесла.
— Добре — каза високата жена, — влезте, госпожа Легуве ви чака.
Тя заведе Павловна на първия етаж.
— Заповядайте,влезте — показа й тя една от вратите, — госпожата ви очаква с нетърпение.
Жената се обърна и слезе по стълбите.
Павловна похлопа на вратата, на същата врата, зад която нейният баща фалшифицираше банкнотите. Чу се тихо „влез“.
Тя отвори и влезе. В същия миг две силни ръце я прегърнаха и притиснаха страстно. Ръка повдигна воала й и махна кожената шапка от главата й. После две горещи устни се впиха в нейните.
— Най-после си моя — изрече треперещ мъжки глас.
Уплаши се страшно, отвори разтреперана очи и погледна мъжа, който я притискаше горещо до гърдите си. Отново затвори очи.
— Загубена съм — помисли си тя.
Павловна беше в ръцете на своя шеф Марсел Бернард.
Тя беше с него в чужда къща. Измамена, тя бе попаднала в ръцете му.
Бедна Павловна!
Бедни Емил фон Пикардин!
3.
Параход „Ла глоар“ плаваше бавно и спокойно се приближаваше към пристанището на Каена.
На острова беше чудесен пролетен ден. Слънцето грееше, златните му лъчи трептяха над земята и си играеха по блестящите оръдия, които стърчаха около града.
Множество народ се бе събрал на пристанището. Погледите на хората бяха отправени към очаквания параход със затворниците, които бяха осъдени да живеят на тази нещастна земя.— Цяла рота войници чакаха на брега да приемат престъпниците.
Жителите на Каена трябваше да чакат доста, докато удовлетворят любопитството си. Телие и още двама моряци доплаваха с лодка до брега. Бившият помощник-капитан, а сега — капитан, беше сериозен и едва отговаряше на зададените му въпроси. Той се отправи към къщата на губернатора на Каена, господин Грефин, и остана около час при него. После се показа от балкона и замаха с кърпата си към пристанището. Това беше нареждане да бъдат доведени затворниците.