Той поведе гостите.
— Навярно сте гладни — обърна се вече в стаята към парижаните. — Не мога да ви предложа богата вечеря, но ако желаете, мога да ви нагостя с шунка и яйца. Дъщеря ми сега ще ви приготви.
— С удоволствие — каза Жоржина и стана.
Ловецът с късата черна брада и белите лъскави зъби отправи мрачния си пронизителен поглед към дъщерята на наемателя. Той беше удивен, че тук, в този двор, срещна такава рядка красота. Въпреки че се мъчеше да скрие изненадата си, личеше, че Жоржина му бе направила силно впечатление.
— Много сте гостоприемни — каза ловецът, като едва отместваше поглед от момичето.
— Вие ни питате дали искаме да вечеряме, без да знаете кои сме. Аз съм граф майор Естерхази от Париж, а тази дама е моята приятелка и другарка по лов, баронеса Бланш.
При последните думи зад пещта се чу особен шум, като че животно рови с ноктите си.
Помпадура, жената на Мъртвешката глава, наречена баронеса Бланш, протегна ръце към Жоржина.
— Вие сте чудно дете — каза тя, — в Париж можете да привлечете доста погледи с красотата си…
Едва баронесата изрече това и едно глухо стенание се разнесе зад пещта.
Жоржина се върна от кухнята и донесе вечерята. На масата, покрита с бяла покривка, бяха сложени пържени яйца, нарязана шунка, краве масло, хляб и две чаши чай.
— Нека Бог благослови вечерята ви — пожела им Кестнер. Естерхази и Помпадура бяха гладни и ядоха с голям апетит.
През време на яденето черният майор не свали поглед от хубавата фигура на Жоржина. Черните му очи се впиваха в лицето на красивото момиче. Естерхази намери може би нова жертва.
Никой не виждаше слепия. Мъртвешката глава не се забелязваше зад пещта. Там бе толкова горещо, че едри капки течаха по лицето му. Той се страхуваше да напусне мястото си или да каже нещо — не искаше да се издаде. Изражението му бе страшно. Слепият позна гласовете на тия, които ненавиждаше. Той знаеше, че тези, на които искаше да отмъсти по един нечуван начин, бяха в една стая с него и това го ужасяваше.
Жената, която му отне зрението и го направи безпомощен, беше до него — съдбата доведе Помпадура в неговите ръце. Слепият стоеше зад пещта и тихо охкаше, но все пак чуваше това, което говореше невярната му жестока жена.
Баронеса Бланш! Той много добре знаеше коя е тази баронеса. Мъртвешката глава позна гласа на жената, която ненавиждаше, а това, че беше с граф Естерхази, му отнемаше и последното съмнение. Той бе сигурен, че баронеса Бланш не бе никоя друга освен Помпадура.
— Слепците също могат да убиват — промълви полугласно.
— Господин графе — предложи Кестнер на Естерхази, — ще пренощувате в моето скромно жилище. И без това трябва утре да замина за Париж, така че можем да отидем заедно. Моят файтон ще бъде готов за път в седем часа. Госпожа баронесата може да нощува в стаята на Жоржина, а тя ще намери къде да пренощува. За вас, господин графе, ще намерим стая.
— Смятам, че не ни остава друго освен да приемем вашата любезна покана — отвърна Естерхази. — Съжалявам, обаче, че госпожицата ще трябва заради нас да наруши спокойствието си.
— Жоржина ще преспи на тавана в малката стаичка, където сушим овощите. Надявам се, че там може добре да се спи.
Кестнер даде знак на дъщеря си да приготви спалните за гостите.
Естерхази и Помпадура останаха сами.
Слепецът — Мъртвешката глава, се намираше в стаята и мълчаливо стоеше зад печката. Никой не го забеляза и не му обръщаше внимание.
Помпадура сложи чаената чаша на масата и стана рязко от стола.
— Защо бързаш — запита Естерхази и изгледа пронизващо хубавата жена.
— Щях да съм щастлива, ако не бях дошла в този дом — каза тихо, но рязко Помпадура.
— Но защо, тези хорица са твърде гостоприемни и любезни спрямо нас.
— Ти всякак се стараеш да отвърнеш на тази любезност, особено на дъщерята.
Страните й се зачервиха от ревност, а очите й светнаха като диаманти.
— Не мисли, че не забелязвам как съзерцаваш тази селска хубост. Зная тези погледи, много добре зная и какво означават те. Виждам в лицето на тази Жоржина моя съперница, ала не си въобразявай, че ще допусна да ти стане любовница.
Естерхази надменно се засмя.
— Ти ли не ще допуснеш? — попита той с подигравателен глас. — Струва ми се, че си забравила кой съм аз и коя си ти.
— Зная, че съм твоя държанка, ала все пак аз съм жена, която страстно те обича и която не може да позволи да се лиши даже и от един дъх на твоята любов.
— Това не влиза в нашите условия — намръщи се черният майор. — Нали сама ти ме уверяваше, че не желаеш нищо повече от това да бъдеш моя слугиня и робиня? Сега правиш, обаче, опит, да ме командваш. Знай, Помпадура, че не съм от ония мъже, които ще позволят да ги управлява жена. Пази се да не узнаеш тази страна от моя живот, която крия от тебе. Ако знаеше, щеше да се ужасиш от мен.