Тя беше само на няколко крачки от своя сляп съпруг.
— Такива неща, значи, започнаха да стават между нас — отрони горчиво тя. — омръзнах ти вече и искаш да се отървеш от мен. Затова ли извърших толкова престъпления заради тебе? Лиших от зрение мъжа си и го изхвърлих от къщи безпомощен като някакво остаряло животно.
Глухо стенание се чу зад печката.
— … Предадох Равелак и го хвърлих в бездната. След няколко дни главата му ще лежи на гилотината.
Внезапно из стаята се разнесе глух звук, приличен на радостно скимтене.
— Не сме ли сами? — запита Естерхази.
— Струва ми се, че зад печката има куче — отвърна Помпадура. — Чух скимтенето му.
Мъртвешката глава трябваше да събере силите си, за да не се издаде. Тялото му силно трепереше; всичко го тласкаше да се нахвърли върху невярната си жена и да я смаже с ръцете си, да я разкъса със зъбите си и да я стъпче с краката си. Той се въздържаше, защото искаше да си послужи с по-страшно отмъщение. Ако се нахвърлеше сега върху жената, щяха да го отстранят и планът му щеше да пропадне.
Наемателят и Жоржина се върнаха в стаята и казаха на парижаните, че всичко е готово за спане и че могат да си починат.
Естерхази се раздели с баронесата, като й целуна ръката.
— Ние оставаме пак заедно — пошепна й той, — аз те обичам.
Влюбената се усмихна щастливо и тръгна след Жоржина, която я заведе в стаята.
Тя беше малка, хубаво наредена, чиста стая.
Естерхази бе настанен в голяма стая, която се намираше близо до стълбището. То водеше към тавана. Наблизо се намираше и стаичката, в която щеше да спи Жоржина. Тя си постла на мода.
Старият часовник в трапезарията удари единадесет и отекна в цялата къща на наемателя. Всеки би помислил, че хората под този покрив спят спокойно.
Обаче не бе така. Имаше трима души в тази къща, които още не бяха заспали. Жоржина, Естерхази и Мъртвешката глава.
Жоржина се занимаваше с невинната си тайна — написа на Леон няколко реда, с които му съобщаваше да я очаква утре след обяд при срутената ловджийска колиба. След тази покана следваха поздрави, много целувки. Това бе естествено и в реда на нещата.
Жоржина завърза писъмцето под каишката на врата на Грайф, помилва мълчаливия раздавач и му каза:
— Потърси ловеца, Грайф! Върви и предай това писмо на Леон.
Кучето напусна стаята, упъти се към двора, прехвърли се през бодливия плет и изчезна в тъмнината.
Жоржина взе огледалото, разплете хубавата си дълга коса и взе да я разресва. Момичето искаше да стои будно, докато се върне Грайф. Навярно очакваше отговор.
Причината, поради която Естерхази не заспиваше, ще обясним по-късно.
Ще се върнем най-напред при слепия, за да видим какво правеше той, когато остана сам. Мъртвешката глава стоя повече от час в скривалището си. После тихо стана и се измъкна иззад пещта. Протегна ръцете си и отиде пипнешком към масата. Нещастният беше заобиколен от непрогледна тъмнина, но това не му пречеше.
Мъртвешката глава бе от няколко седмици в къщата на Кестнер, обаче добре знаеше всеки предмет. Престъпникът Рихтер и по-рано имаше обоняние, което се беше усилило още повече, откакто го бяха ослепили. Той обикаляше масата, буташе столовете и ги душеше, като куче. Изведнъж сграбчи един от тях и извика дрезгаво:
— Тук седеше тя, тя е! — Отвратителното му тяло се разтрепера. — Тя е, уверих се, по миризмата я познавам, позната ми е тази сладостна миризма!
Изражението на лицето му стана ужасно. Луната през прозореца освети отвратителния му образ. Очите му пламнаха. Приличаше на адско привидение.
— Помпадура, ти падна в ръцете ми — шепнеше Мъртвешката глава. — Дошъл е часът на отмъщението ми, ти трябва на всяка цена да умреш от ужасна смърт! Ти и черният майор. Ха, ха! Аз ще ви опека, ще ви опържа, пламък полека ще изгори очите ви. Вашите тела ще се превърнат в пепел. Никога не съм чувствал слепотата си така, както днес. Не ще мога да видя обезобразените ви тела, но ще чуя поне виковете ви и те ще звучат като приятна музика в ушите ми. Сега на работа.
Слепецът отвори вратата и се запъти пипнешком към кухнята. Тихо дойде до желаното място. И бръкна в тенекията с газ. Тя бе пълна. После взе треските, които слугинята бе приготвила, за да запали огъня сутринта. Близо до огнището на стената висеше кибритникът. Мъртвешката глава сграбчи цяла шепа кибрит и го мушна в джоба си. Намери всичко, което му трябваше. Но най-важното му липсваше. Той се размърда от кухнята, отиде до голямата маса и отвори безшумно чекмеджето. Там се намираха ножове, вилици и лъжици.