Мнозинството мълчаливо гледаше смелия младеж.
Леон стигна мястото, където се виждаше бялата кърпа.
— Аз съм, Жоржина — извика младежът с развълнуван глас. — Аз съм при тебе, не бой се, ще те избавя.
Ала нежните му думи не получиха отговор.
Той вдигна търнокопа и започна да удря като бесен по керемидите.
След минута отвори голяма дупка. Наведе се и погледна в задимената стаичка.
— Жоржина — извика той, — мила моя Жоржина. Той видя любимата си в прегръдките на един чернобрад мъж.
Леон се съвзе, хвърли въжето на Естерхази и извика със строг глас:
— Вържете я около кръста! Бързо!
Естерхази изпълни желанието на младежа. Леон издърпа Жоржина на покрива.
Черният майор също се прехвърли на покрива, изтича към стълбата и слезе на земята.
Леон трябваше да изпълни много трудна работа. Налагаше се да носи припадналата Жоржина и да внимава да не падне от стръмния покрив.
С туптящи сърца хората наблюдаваха движенията му. Най-после дойде до стълбата. Младежът слизаше полека по нея.
Изведнъж зад него се срути покривът и падна във вътрешността на къщата, която приличаше на горящо море.
Страшният шум събуди Жоржина и тя дойде на себе си. Видя се в обятията на любимия си между небето и земята.
Момичето разбра какво бе се случило. Погледна Леон и му прошепна с тих глас:
— Мили, скъпи мой, ти спаси живота ми, той принадлежи на теб завинаги.
Челото на младежа се набръчка.
— Твоят живот е станал нищожен за мене — пошепна той на момичето. — Аз те избавих, за да те загубя.
Преди Жоржина да отговори, той стъпи на земята. Тълпата го наобиколи с възклицания. Старецът избърза с разтворени ръце към младежа и извика:
— Господин Бернард, вие сте достоен, храбър и благороден мъж, спасихте дъщеря ми, най-скъпото на този свят. От дълбината на сърцето си ви благодаря и ви моля да ми простите, ако някога съм ви наскърбявал.
Младежът предаде момичето на баща й и каза:
— Евреинът няма нужда от благодарностите ви, той-е изпълнил само своя дълг. Господин Кестнер, вие и вашите приятели винаги сте гонили евреите, без да имате причина. Принуден съм да ви обясня, чуйте ме добре, цялата еврейска религия се състои от следните думи:
„Обичай ближния като себе си!“
Леон се обърна и се запъти към гората.
Когато слънцето изгря, то освети димящите развалини, където се намираше красивият чифлик на Кестнер.
Отпаднал и остарял, наемателят стоеше край гроба на имението си. Жоржина беше прегърнала баща си и му шепнеше утешителни думи.
Изведнъж Грайф се завтече към двамата и чрез таенето си извести на господарката си, че й носи нещо.
Жоржина мушна ръката си под каишката на кучето и извади оттам писъмце. Тя прочете следните редове:
„Жоржина,
Ти си свободна. Желая ти щастие с мъжа, когото видях миналата нощ в стаята ти!
Жоржина изпищя. Грайф ближеше ръцете и лицето й, като че с това искаше да я утеши. Той легна неподвижен до нея и заскимтя жаловито.
Още същия ден Леон Бернард напусна чифлика си.
Двадесет и четири часа по-късно един господин беше пристигнал в кръчмата и питаше за наемателя Кестнер. Кръчмарят доведе нещастния старец.
— Господин Кестнер, аз съм адвокатът Деманш — каза добре облеченият господин. — Дойдох да ви помоля да подпишете един наемателен договор, който господин Леон Бернард ми предаде днес в кантората.
— Наемателен договор? — каза Кестнер и се засмя горчиво.
— Имотът на господин Бернард няма никакъв дълг, освен това, той ви е оставил пет хиляди франка, които ще получите щом подпишете договора. Господин Бернард знае, че сте опитен стопанин и ще управлявате добре имота му, докато се върне от околосветското пътуване, което ще трае около четири години.
Нотариусът даде на изненадания старец да разгледа договора. Кестнер го разгъна и го прочете. Бернард му беше предложил такива леки условия, каквито не предлагаше никой наемодател във Франция.
— О, благородни човече — каза Кестнер с просълзени очи, — аз глупакът, го мразех и ненавиждах, защото е евреин. Сега чак разбрах, че има благородни, достойни и добри хора сред тях.
Деманш потопи перо в мастилницата и го подаде на стареца.
— Подпишете се — каза той.
Кестнер отправи една кратка, но топла молитва към Създателя и подписа договора с разтреперана ръка. После адвокатът извади портмонето си и даде на стареца пет банкноти по хиляда франка.
Когато Деманш искаше да напусне кръчмата и да отиде при колата си, едно красиво, бледо момиче се изпречи пред него. Тя го погледна с натъжени очи и запита боязливо: