— Господин Бернард, пуснете ме, оставете ме. Казвайки тези думи, тя с все сила се мъчеше да се отскубне от ръцете на мъжа, който по безсрамен начин я бе оплел в мрежата си.
Марсел я теглеше още по-силно към себе си.
— Да те оставя ли, сладка девойко — избъбра той тържествуващ. — Не, никога, такъв сгоден случай, при който мога да ти кажа какво питая и какво чувствам към тебе, никога не ще пропусна.
— Но аз не желая да слушам. Ще бъда глуха за вашите думи.
Русият мъж запуши устата й с гореща целувка. С все сила Павловна се стараеше да го отблъсне, ала всичко беше напразно.
— Обичам те, Павловна — шепнеше Марсел в страстна възбуда. — Почувствах още в първия миг голямо влечение към теб. Не ме осъждай, гълъбче, защото употребих такова некрасиво средство, за да те примамя. Прости, безкрайното ми влечение към тебе ме принуди да го сторя. Павловна, ако отхвърлиш моята гореща любов, ще полудея.
— Вие вече сте луд, господин Марсел — каза ядно момичето. — Помислете си, че сте женен.
Марсел гневно тропна с крак по пода.
— Женен ли? — извика той. — Да, ожених се за богатство. За друга, ала когато пред олтара казах „да“, аз не дадох клетва, че ще затварям очите си пред всяко красиво, миловидно, любезно същество. А ти, Павловна, си най-красивото същество, което някога съм виждал.
Той тъй силно я прегръщаше и притискаше към гърдите си, че тя не можеше да диша. Напразно се бореше със силния мъж.
— Ще ме задушите — простена тя, — искате ли да ме убиете?
— Да те убия? Не, Павловна, аз желая да живееш и да те направя щастлива. Ще изпълнявам всяка твоя прищявка, ако ще и да се опропастя.
Той обсипваше устните й с още по-нежни целувки. Съблазните му ставаха все по-демонски и той силом искаше да обезчести това младо невинно същество. Съпротивата на Павловна все повече и повече отслабваше. Кръвта й течеше в жилите като разгорещен огън. Тя чувстваше, че силите я напускат.
През главата й премина само мисълта: „Тези целувки ме оскверниха и никога вече не мога да погледна Емил.“
Но как можеше да избегне най-страшното и най-позорното? Развратният съблазнител щеше да посегне на честта й, ако Бог не бе изпратил неочаквано избавление.
Вратата бе заключена, но там имаше широк прозорец. Да можеше да стигне до него! По-добре беше да лежи със счупени крайници на улицата, отколкото да изтърпи този срам и безчестие.
— Господин Бернард — извика тя, — пуснете ме за миг. Виждате, че не мога да се отърва. Няма да викам за помощ, защото знам, че виковете ми ще са напразни.
Развратникът видя, че жертвата му скоро ще припадне, затова я освободи. Момичето въздъхна дълбоко, като че искаше да събере сили за последното си решение.
— Господин Бернард — каза момичето високо, — за сетен път ви моля, пощадете честта и невинността ми. Не мога да ви стана любовница, защото принадлежа на другиго.
— Ти принадлежиш на мене — извика Марсел, като впи горещия си поглед в красивото тяло на девойката. — Ти не ще напуснеш тази стая, докато не, ми принадлежиш. Ще те държа тук като моя пленница, докато не изпълниш желанието ми.
— Тогава ще извършите престъпление.
— Любовта не се интересува от това.
— Не наричайте това чувство любов — каза Павловна с достойнство, — ако ме обичахте, щяхте да ме уважавате.
— Кълна ти се, че ще те уважавам, когато бъдеш моя.
— По-скоро ще умра, господин Бернард. Отворете вратата, освободете ме, за последен път ви моля. Ако не ме послушате, един ден ще се каете.
— Ще се кая, разбира се, ако не опитам щастието. Ела при мене, хубаво момиче, с целувките си ще те…
Марсел се хвърли върху нея, той искаше да я събори на килима.
Когато невинността се съедини с отчаянието, силата се умножава. Павловна се освободи от разтрепераните ръце на Марсел и се втурна с див вик към прозореца.
— Вие ме тласкате към смъртта — извика тя, — ще отговаряте пред Бога.
Павловна стигна до прозореца. Тя го отвори, блъсна го така силно, че стъклото се строши на хиляди парченца. После се покачи бързо на перваза.
— Назад, назад, лудо момиче — викаше Марсел ужасен.
Павловна беше изчезнала от прозореца.
— Всемогъщи Боже — извика изкусителят, — какво направих?
Той отиде до прозореца, погледна надолу и отстъпи уплашен назад.
Този мъж беше лекомислен, развратен, горещата му кръв и необузданата му страст го забъркваха в долни истории, но убиец той не желаеше да стане.
Преди да се опомни, някой потропа силно на вратата.
— Отвори! — викаха отвън разтревожени гласове.
— Ти, изкусителю на млади момичета, отвори!
От силните удари вратата се изкърти. Матийо и Алиса се втурнаха обезпокоени в стаята. Матийо се хвърли върху бледия като мъртвец мъж, хвана го за раменете и му извика яростно: