— Марсел Бернард, дайте ни момичето, над което искахте да извършите престъпление! Или вече го сторихте?
— Не — изстена Марсел, — нищо не съм направил, но нещастието…
Гласът му застина, той не можа да изрече най-ужасното.
— Кажете — заповяда му Матийо, — къде е момичето?
— Тя се хвърли от прозореца. Лежи долу обляна в кръв.
Алиса изпищя и се втурна към прозореца. Матийо я следваше, като влачеше със себе си и престъпника.
— Къде е, къде е — запита американката, — не я виждам.
— Тя лежеше там — извика Марсел с дрезгав глас, — вижте кръвта. Там лежеше, но сега е изчезнала.
— Навярно са я завлекли в къщата — извика Алиса и се спусна по стълбите, като че я гонеха.
Матийо блъсна Марсел на канапето, застана пред него със строго лице и каза:
— Марсел Бернард, аз от сърце съжалявам вашия баща, тъй като го почитам, както всички в Париж, но вие тласнахте едно невинно момиче към смъртта. Вие сте подлец и убиец!
Марсел изстена и покри лицето си с ръце.
— Вие не ще избегнете заслуженото си наказание — продължи Матийо Драйфус. — Аз като честен човек съм длъжен да съобщя на полицията и още днес ще бъдете арестуван.
— Изгубен съм, изгубен съм завинаги — прошепна Марсел отчаян. — Господин Драйфус, съжалете поне моята жена и стария ми баща.
Драйфус поклати строго и печално глава.
— Ако това момиче беше моя сестра — каза той, — може би щях да ви простя, но то е сираче и затова други ще решат това. Ще ви кажа само, че момичето, което желаехте да обезчестите по един зверски начин, е дъщеря на една от най-видните и влиятелни дами в Париж!
Марсел падна в несвяст на канапето. Алиса влезе в стаята. Американката беше бледа и дълбоко покъртена.
— Къде е Павловна — попита Матийо.
— Изчезнала е, няма я. Никой не знае къде е!
— Да, мистерия. Дано Бог помогне да не завърши печално…
9.
Марсел беше сам, когато дойде на себе си. Матийо и Алиса бяха излезли. Той стана от канапето, потри очи и чело. Мислеше, че беше сънувал, но не, изкъртената врата и строшеният прозорец показваха ясно, че това не беше сън, а горчива действителност. Марсел изстена глухо, после отиде до прозореца и погледна на улицата. Там се виждаше голяма локва кръв.
Марсел отново разтри челото си и се извърна от тази страшна картина. Значи, това не беше сън, а неоспорима истина! Развратникът Марсел стана убиец на едно благородно, невинно момиче. Най-лошото беше, че престъплението не остана в тайна. Имаше двама свидетели на злодеянието му. Матийо Драйфус и една непозната дама знаеха тайната му. Матийо Драйфус, този сериозен и смел човек, му беше казал, че ще го предаде на властта, за да бъде наказан. Този човек ще изпълни думите си.
— Ще ме арестуват — промълви глухо Марсел, — ще заведат срещу мене скандално дело, което ще съсипе мене и хубавото име на фирмата ни. Банкрутът става неизбежен и ние ще се опропастим. Неопетнената ни къща ще бъде посрамена и опозорена. Ала това не ще бъде най-лошото. Ще бъда осъден на строг затвор и ще трябва да лежа години в тъмница. Да чакам ли да ме хванат и да ме завлекат в затвора? — Марсел сновеше като луд из стаята.
Пулсът му биеше ускорено, а очите му светеха страшно.
— Не, не — рече си той. — Марсел Бернард не е тъй глупав, за да чака да му сложат въжето на врата. Той ще смогне да се откопчи от тази опасност. Ще избягам в Америка, там ще бъде моето убежище. Там ще започна нов живот — нов, свободен и честен. Но какво ще стане с жена ми? — запита се той. — Да я взема ли с мене? Но тя само ще бъде бреме, ще ми пречи. Баща й е богат, нека се грижи за нея. Така се пада на този скъперник. Помолих го преди няколко седмици да ми заеме стотина хиляди франка, а той какво ми отговори? Сега нека се грижи за дъщеря си. Но аз без пари не мога да замина за Америка! Трябва да си намеря пари, защото ще ме хванат. Колко имам у себе си?
Марсел извади портмонето от джоба си и преброи парите.
— Петстотин и осемдесет франка. Та те ще ми стигнат за два дни. Имам нужда поне от двадесет хиляди, за да се заловя с някаква работа в Америка. Надявам се, че ще мога да събера толкова пари. Ще отида в магазина на улица „Опера“, ще взема оттам брилянтите и ще ги занеса на Соломон Дулсети, който ще ми даде за тях сигурно петдесет хиляди и тогава ще мога да замина.
Той погледна часовника си.
— Четири часът е — избъбри той тихо. — След два часа всичко може да свърши. Ще отплавам за Хавър, а оттам за Лондон, където ще остана два-три дни и след това ще замина за Америка.
Марсел реши своята съдба. Оставаше му да осъществи намерението си, ала имаше нужда от енергия и смелост. Той отиде при огледалото, среса разрошената си коса, поправи яката и изкривената си връзка. После сложи шапката си, взе бастуна и излезе от стаята, като запя оперетна мелодийка. На стълбите неочаквано се сепна. Мадам Легуве бе застанала пред него и злобно го гледаше. Жената приличаше на фурия, очите й диво блестяха, лицето й бе посиняло от злоба, а зъбите й тракаха като на хиена.