— Нещастнико — извика тя, — ти ме хвърляш в блатото, но аз не знаех какво правиш горе в стаята. Мога да се закълна. Ще стоваря всичката вина върху тебе, защото не искам да лежа заради теб в затвора.
— Госпожо Легуве — каза Марсел кротко, — успокойте се. Всичко ще уредя и работата ще се размине. Знаете много добре, че съм богат, а с пари всичко може да се уреди. — Ще пусна цяла шепа наполеони на полицейския пристав и полицията ще си мълчи.
Мадам Легуве се умири и спря да вика, а още повече се успокои, когато Марсел пусна пет наполеона в ръката й. Тя се усмихна, сложи златните пари в джоба си и избъбри някаква благодарност.
Марсел Бернард не чу какво каза тя. Той дори не я попита какво е станало с Павловна. Цялата му мисъл и действия бяха насочени само към това, как да се сдобие с нужните пари, за да пристигне в щастливата Америка с пълни джобове.
Когато остави зад себе си къщата на мадам Легуве, той взе файтон и се отправи към улица „Опера“. Марсел смяташе да прибере най-скъпите и красиви диаманти, намиращи се в магазина, и да ги занесе на Соломон Дулсети. Лекомисленият човек вече беше направил сметка колко ще трябва да получи от стария евреин за всеки диамант. С радостно и засмяно лице Марсел Бернард влезе в магазина си.
Но щом затвори вратата след себе си се стресна, сякаш го бе поразил гръм. Пред него бе застанал старият му баща. Симон Юлий Бернард го гледаше в очите и не отговори на сърдечния му поздрав. По лицето на стария човек се четеше смесено чувство. Болка, яд, тъга, съжаление или презрение беше то? Мъчно бе да се каже кое от тях вълнуваше стареца — сякаш презрението вземаше надмощие.
— Ти тука ли си, тате? — попита учуден Марсел. — Не мислех, че днес ще дойдеш в магазина.
Старецът не отговори нищо.
— Върви след мен! — нареди строго бащата. — Трябва да говоря с тебе.
Симон се запъти към своята кантора, а Марсел печално го следваше, вървейки като пиян. Лекомисленият млад човек бе блед като стена, краката му трепереха, а погледът му бе мътен и плах. Той добре знаеше какво ще говори баща му, който беше същевременно и негов съдружник.
— Това само липсваше — измърмори той глухо. — Сякаш небето иска днес да стовари всичкия си гняв върху моята глава. Струва ми се, че ще ме карат на бесилка!
Старият Бернард отвори вратата на кантората и когато влязоха, внимателно я затвори. После застана пред Марсел, изгледа го ядно и презрително и каза само една дума:
— Крадец!
Марсел се сепна, сякаш някой го бе ударил с камшик, ала не посмя да погледне баща си в очите и да му възрази. Той не поиска даже обяснение за обидата, която му бе нанесена, а стоеше слисан и разтреперан. В този миг приличаше на злосторник, хванат на местопрестъплението.
Симон Юлий Бернард сложи ръка между палтото и жилетката си и с бавен, почти равнодушен глас каза:
— Ти системно ме ограбваш! Мене, твоят баща и съдружник. Ти фалшифицираш търговските книги, за да прикриеш кражбата си. Значи си не само крадец, но и фалшификатор.
Марсел продължаваше да мълчи. Старецът продължи:
— Нашата фирма е съсипана. Фалитът е неизбежен. Срокът на големите плащания е наближил, а касата ни е празна. Утре ще свикам кредиторите и ще им обясня положението. Нека правят каквото искат… Ще те попитам още нещо: Ще чакаш ли, докато кредиторите те хвърлят в затвора? Не желаеш ли да направиш това, което щеше да направи всеки престъпник, ако у него има искра чест?
Изговаряйки тези думи, гласът на стареца потрепера.
Лъч на надежда блесна в лицето на Марсел.
— Татко, аз те разбирам — извика глухо той, — от все сърце ти благодаря, задето ми каза какво да сторя. Искам да избягам в Америка, обаче джобовете ми са празни. Трябва да ми разрешиш да взема от касата поне толкова пари, колкото ми са необходими, за да се установя там.
— Подлец! Мерзавец! — извика яростно бащата. — За бягство ли мислиш? Разбира се, Америка е последното спасение за хора като тебе. Но ти се лъжеш! И там има полиция, и там има бесилка за злодеи като тебе! Искаш от мене пари за бягството си. Толкова си подъл! Искаш да ограбя кредиторите. Това, което има в касата, не е мое, а на тези, с чието доверие си злоупотребил. Вие се мамите, господин Марсел. Вашият съдружник е честен човек! Не си ме разбрал добре. Аз не те съветвах да избягаш в Америка. Съветвах те да заминеш в далечна, незнайна страна, от която никой не се е върнал още.