— Разбирам ви — прошепна Херманса, — и зная, че мога да бъда спокойна.
Двамата стиснаха сърдечно ръцете си, като стари, добри и обичащи се другари.
През следните дни баронът взе няколко листа от направената хартия. После тръгна към морския бряг и хвана две патици, каквито имаше в изобилие и които прелитаха на изток.
Пикардин завърза по един лист за крака на всяка патица и ги пусна в присъствието на Херманса. Те хвръкнаха и се изгубиха по широкото, безкрайно море.
— Пътувайте щастливо, пратеници по въздуха — извика след тях баронът. — Кацнете на някой параход и съобщете на хората, че на този самотен остров се намират две същества, които очакват скорошно спасение. Пикардин беше изпратил по крилатите пратеници следните редове:
„Добри хора,
Една французойка при пътуване по море пострада и сега се намира на самотен необитаем остров между четиридесет градуса източна дължина и тридесет и един градуса двадесет и шест минути южна ширина. Побързайте да я спасите. Ако сами не можете да сторите това, съобщете на Матийо Драйфус в Париж:, улица «Фуршамбол» № 25.
Бог да благослови спасителите!
11.
Когато на следната утрин Драйфус се събуди, почувства силна отпадналост на крайниците. Струваше му се, че тялото му е смазано. Клетият не можеше да хапне троха от дадения му хляб, защото чувстваше силно отвращение от храната. Болеше го глава, а ушите му бучаха, сякаш цял рой пчели се намираха в тях. Това бяха несъмнени признаци, че е болен, но въпреки това направи опит да излезе навън.
Но не отиде далече.
Той направи десет крачки и падна на земята. Не беше в състояние да стане и трябваше да се остави на съдбата, да чака върху горещите камъни, докато го вдигнат.
След малко дочу човешки стъпки, беше Ервин, с когото се бе запознал на острова предната нощ. Той идеше от извора и носеше вода. Като видя Драйфус да лежи на земята, веднага свали тежкия товар от гърба си и му се притече на помощ. Ервин вдигна болния и го изгледа.
— За Бога, приятелю, кажете ми какво ви стана?
— Мисля, че съм болен — отвърна с дрезгав глас Драйфус, — едва се държа на краката си и при това чувствам силно главоболие.
— Позволете ми да видя очите ви — каза загрижен Ервин.
Баронът внимателно повдигна клепачите му и разгледа очните ябълки.
— Очите са почнали да пожълтяват — констатира той. — Не чувствате ли горчивина в устата си, не ви ли е сух и тежък езикът?
Драйфус кимна утвърдително.
— Бедни приятелю — стисна ръката му Ервин, — вие ще се разболеете от тропическа треска. Бог да ви помогне да я прекарате.
— Опасна ли е тази болест? — запита Драйфус. — Кажете ми самата истина, моля ви.
— Тропическата треска е твърде опасна болест и в повечето случаи завършва фатално.
После Ервин се озърна на всички страни и като видя, че никой от пазачите не иде, бързо каза:
— Ала още по-страшен от треската е лекарят, който ще ви лекува.
— Лекарят ли?
— Този благороден лекар се казва Рохан. Ако изпиете лекарството, което ще ви даде — изгубен сте.
Като чу това, Драйфус се сепна. Беше му трудно да говори, ала той събра всички сили и продума:
— Толкова ли е голямо невежеството на този доктор, че лекарствата му убиват болните?
— Не, Рохан е зъл човек и съзнателно дава отрова на клетите заточеници!
— Значи той съзнателно ги умъртвява.
— Да.
— Но защо прави това? Каква полза има от това?
— Има. Ще ви обясня всичко.
Ервин повторно се огледа наоколо и като се увери, че са сами, продължи:
— Доктор Рохан, при всичката си злоба, е много учен човек или по-добре казано, учеността му е причина, за да стане лош и безсъвестен. Той можеше да бъде професор в някой френски университет. Името му е не само известно, но и прочуто сред медицинския свят. Въпреки това, обаче, предпочита да живее в Каена — на този ужасен и проклет кът на земята, като скромен лекар на заточениците.
— Но защо живее тук?
— Защото може да прави каквото си иска, и защото никой не се интересува дали те загиват от неговите лекарства. И всички, които този жесток лекар лекува — умират. Доктор Рохан е написал голям труд върху човешкото сърце и много по-добре познава устройството и болестите му, отколкото другите лекари. Неговите изследвания, не са свършили още. Жестокият човек има нужда от трупове и затова убива безжалостно затворниците в Каена, за да вземе сърцата им, преди да бъдат хвърлени на акулите, и по този начин да завърши изследванията си.