Драйфус потръпна от ужас. Значи нещастните затворници не бяха изложени само на лошия климат, но и на жестокия убиец, който като лекар трябваше да им дава помощ и утеха.
— Не може ли човек да откаже да вземе отровата? — запита загрижен той.
— Да, може, аз ще ви науча как. Когато лекарят ви даде шишенцето, вие го погледнете в очите и го хвърлете в краката му.
— Няма ли насила да ме застави да взема отровата — Не. Той ще разбере, че вие знаете за неговия план.
— Как ще се отърва от треската, ако не взема лекарството?
— Мурильо има хинин и той ще ви даде няколко хапа, които можете да вземете спокойно.
Драйфус се разтрепера, стана му толкова зле, че Ервин трябваше да го занесе в колибата и да го сложи на леглото. След това той още веднъж стисна ръката на приятеля си и го остави, но уви, на вратата го срещна Мурильо.
Главният надзирател на Дяволския остров не беше добре разположен днес. Печалният край на годежа му с красивата Одета — дъщерята на богатия доставчик Панталон, още го гневеше.
— Проклети дяволе — извика той, — псе такова, какво търсиш в тази колиба!
Испанецът вдигна камшика, за Да удари Ервин. Младият германец се приведе и избяга изпод вдигнатата ръка на сърдития Мурильо. После взе бурето и се завтече към колибата.
Испанецът изпрати една дълга псувня след него.
— Чакай ти, кучи сине, аз ще те намеря и тогава ще опиташ камшика ми.
После влезе в колибата на Драйфус. Погледна го и измърмори:
— Ха, тресе те, може би смъртта ще те избави. Това ще бъде щастие за тебе, но все пак съм длъжен да съобщя на доктор Рохан.
Състоянието на нещастния капитан ставаше все по-лошо. Непрестанно го побиваха тръпки, тялото му бе потънало в студена пот, а езикът му беше толкова сух и тежък, че едва можеше да го мърда в устата си. Мъчеше го ужасна жажда.
Надзорникът Розе трябваше непрестанно да му дава вода и бедният пиеше без почивка. Привечер в колибата на капитана дойде слаб рус мъж — доктор Рохан. Той прегледа болния, после допря ухото си до гърдите му и преслуша внимателно туптенето на сърцето му.
— Прекрасно сърце — каза си той, — тупти като часовник. Рядко съм чувал такива ясни звукове. Това сърце е много интересно!
На бедния Драйфус настръхна косата от страх като чу тези думи. Стана му ясно, че този учен и жесток мъж ще направи всичко, за да може да притежава клетото му сърце.
— Казаха ми, че страдате от тропическа треска — каза докторът, — затова ви донесох лекарство. То действа бързо и скоро ще ви успокои.
— Да, то ще ме успокои и освободи от мъките — пошепна капитанът.
Лекарят извади от джоба си малко шишенце, пълно със зелена течност.
— Оставете ни сами — обърна се той с повелителен тон към надзирателя, — пазачите не трябва да чуят какво говори лекарят на болните си.
Без да възрази, Розе излезе от стаята. Служещите на Дяволския остров знаеха, че доктор Рохан е приятел на губернатора и че не е добре човек да е в лоши отношения с него.
Щом останаха сами, той му каза повелително:
— Станете!
Драйфус изпълни нареждането на лекаря.
— Изпийте наведнъж тази течност! Повярвайте ми, това е най-доброто лекарство за вас.
С разтреперани ръце болният взе шишенцето и погледна лекаря в очите.
— Как се казвате? — попита го той равнодушно.
— Алфред Драйфус. Доктор Рохан трепна.
— Роднина ли сте на Матийо Драйфус. От Париж ли дойдохте?
— Матийо е мой брат — отвърна капитанът. — Ако можеше да ме види в тази мизерна колиба!
Докторът издърпа шишенцето от ръката му, отиде към прозореца и го захвърли върху камъните, където то се пръсна на парченца.
После се върна към болния и сърдечно стисна ръката му.
— Капитан Драйфус — прошепна той, — аз съм ваш приятел. Вашият брат Матийо пет години ме е издържал в Парижкия университет. Само нему трябва да благодаря, че не умрях от глад и станах човек.
Драйфус с удивление гледаше говорещия и не беше в състояние да каже нито дума. Възможно ли е същият този човек, който само преди минута искаше да го отрови по най-жесток начин, сега да е станал негов приятел? Можеше ли да се вярва на този човек?
— Не се съмнявайте в мен — каза доктор Рохан, като видя, че болният го гледа някак недоверчиво. — Не искам да се представям за по-добър отколкото съм. Откровено ви казвам, че съм помогнал на много нещастници да свършат по-скоро клетия си живот на този пъклен остров. Не е ли по-добре за клетника да се отърве от ужасните мъки и страдания, на които е подложен тук? И човек с най-твърда воля трябва да понася нещастията си само дотогава, докато има надежда, че ще настъпи подобрение на положението му. Вашите надежди още не са потънали в бездънния океан на нещастието. Когато човек има брат като Матийо, той не трябва да се отчайва. Признавам, не мога много да ви помогна, но това, което мога, ще направя на драго сърце. Първо, ще се помъча да ви спася от треската, която изтощава силите ви. Давам ви една кутийка с хининови хапчета, от които ще вземате по дватри пъти дневно. Пак ще ви навестя, но тогава не ще ме познаете, защото ще бълнувате.