Драйфус взе два хинина и ги глътна пред лекаря. Лекарството подейства успокоително и клетият поспа няколко часа през нощта.
На следния ден треската поотслабна, но на третия ден тя достигна върха си. Клетникът се тръшкаше и свиваше на леглото като безумен, но не го чувстваше, защото бе загубил съзнание. Струваше му се, че островът заедно с колибата му изчезнаха и някаква невидима сила го насочи из безбрежното море към отечеството му.
Неочаквано Драйфус се намери в Париж на някаква гара, свободен.
— По-скоро вкъщи — бълнуваше той. — Херманса не знае, че съм се върнал от Дяволския остров и че съм свободен. Колко ще се зарадва, като ме види пред себе си тя, клетата, ще извика от радост — ще бъде най-щастливата на света. Милият ми Андре трябва много да е пораснал. Сега ще видя любимите си: Херманса, Андре и брат си Матийо.
Драйфус скочи в първия файтон.
— Карай бързо, щастливите обичат да ги возят бързо.
Файтонът стигна до улица „Св. Клод“ и спря пред прекрасен дом.
Драйфус слезе от файтона, влезе в къщата, изкачи се по стълбите и влезе в стаята.
— Къде е Херманса? Ето я, стои там и плаче. Жена ми не е остаряла, не, тя е все тъй красива, както и преди. Ето там е и любимият ми Андре, той си играе в краката на майка си.
Драйфус се упъти бавно към младата жена, прегърна я, наведе се и целуна разплаканите й очи.
— Алфред!— извика тя. — О, Боже, Алфред е тук! Херманса припадна в обятията на своя мъж. Момченцето прегърна краката на баща си.
Горещите целувки на Алфред бързо събудиха падналата в несвяст Херманса.
— Мили мой Алфред, аз ти останах вярна — прошепна тя и го целуна по челото. — Ти си моя живот, моето щастие, моя бог, само с тебе ще бъда щастлива. — О, ти ангел небесен, за теб живея и умирам — каза нежно и с пламнали очи Алфред на любимата си жена. — тук е и обичният ми и верен брат Матийо! Ела, братко, да те прегърна и целуна.
Тримата се прегърнаха и заплакаха от щастие. Ала някакъв шум, бъбрене и глъчка се чу на улицата. Шумът стана все по-силен, като че ли цял Париж се събра на улица „Св. Клод“.
Матийо се втурна към прозореца, отвори го и се подаде навън.
— Братко. Парижани искат да те молят за прошка в името на Франция, задето невинен те опозориха по толкова безбожен начин. Цял свят знае, че си страдал невинно.
Херманса и Матийо го хванаха под ръка и го заведоха на прозореца.
Лампи, факли и фенери бяха превърнали нощта в ден. Към него летяха безчет венци.
— Да живее капитан Драйфус — се изтръгваше от хиляди гърла. — Да живее Драйфус — мъченикът на Франция.
Горещи сълзи потекоха от очите на Драйфус. В този миг, забравил всичко преживяно, беше готов да прости на най-върлите си неприятели, дори и на черния майор.
Множеството образува шпалир, един екипаж иска да се приближи до дома му. В екипажа е председателят на френската република, поздравяван от, възторжена тълпа. Той влиза в къщата и се качва по стълбите, застава пред Драйфус и му подава ръка.
Председателят го води до прозореца и пред цялото множество му окачва червена лента.
— Полковник Драйфус — вика той силно. — Лентата на почетния легион не е красила никога досега по-достойно гърдите на друг мъж. Отечеството с,разкаяние ви моли за прошка и ви гледа с гордост като един от най-достойните негови синове.
Херманса го прегръща повторно и сълзите й се смесват с неговите.
Той посяга, за да изтрие с ръка сълзите си, но с тях избърсва и чудната картина на видението си.
Всичко изчезва и се изгубва. Взорът,му блуждаеше по дъсчената стена и когато го отмести, видя пред себе си доктор Рохан, който се бе навел над него.
12.
Драйфус се събуди. Той възкръсна от метежния сън на треската. Пак е нещастен пленник, заточен на една скала в океана. Бедният беше сънувал най-сладките мигове на своя живот.