После момичето продължи с висок глас: Бях сигурна, че ще ви сполети рано или късно Божието наказание!
— За това трябва да благодаря на добрия ти баща той ми отне красотата, той ме обезобрази така ужасно!
— Моят баща ли? Къде е моят баща?
Страшно предчувствие се породи в душата на Ева и затова отправи този въпрос към обезобразената жена. Сатанинска усмивка се яви на лицето на Помпадура. — Ева ти ми каза, че съм обезобразена — отговори тя, но и баща ти също е обезобразен. Ти ще се изумиш; когато го видиш: Ще ти кажа къде да го намериш. В село Белмари. То се намира между Париж и Версай, там попитай за баща си. Не търси Мъртвешката глава или Едвал Рихтер хората там го знаят под името Слепият от Белмари.
Обезобразената се изсмя страшно и излезе от стаята.
— Слепият от Белмари! — Извика момичето печално. Така ли наричат моя баща? Страшни мисли ме безпокоят, но аз ще го потърся…
13.
Един мъж вървеше бавно по улица „Фуршамбол“ и гледаше внимателно номерата на къщите: както изглежда, този човек не познаваше големия град и търсеше някого.
Мъжът бе висок и снажен. Лицето му беше оградено от голяма руса брада и две сини благи очи светеха под челото му. Беше облечен в синя блуза, широки панталони в същия цвят и моряшка шапка. Златистите ширити на ръкавите му показваха, че е капитан на параход.
Човекът спря пред къща №25.
— Тази трябва да е къщата на Матийо Драйфус — измърмори той на немски. — Интересувам се какво ще ми отговори. Възможно е всичко да е само шега и тогава хората ще ме вземат за глупак. Обаче може и да е истина и тогава поне капитан Клаус Грот ще е изпълнил човешкия си дълг.
Капитанът кимна с глава, като че искаше да потвърди казаното и после позвъни на вратата. Показа се старият Мишонет.
— Искам да говоря с господин Матийо Драйфус — каза немският моряк на толкова лош френски, че едва се разбираше.
Мишонет погледна учуден грамадния рус немец и после му кимна да го последва. Когато влязоха в коридора, старецът го попита за името и го помоли да почака, докато съобщи на господаря си.
Мишонет се върна и въведе моряка в просторен кабинет. Матийо Драйфус погледна внимателно северния великан и като видя откровеното му германско лице, заговори приятелски:
— Желаете да говорите с мене?
— Да, ако вие сте Матийо Драйфус!
— Да, аз съм Матийо Драйфус. А вие се казвате Клаус Грот?
— Да, господине!
— По говора ви познавам, че сте германец. Ако желаете, можем да говорим на немски.
Лицето на моряка светна от радост.
— Говорите немски, господин Драйфус — каза той на матерния си език. — Благодаря на Бога, лесно ще се разберем тогава. Вие знаете, че немците мъчно изучават чужди езици!
— Седнете, господин Грот, и ми кажете какво ви води насам.
— Една мъртва патица — отговори морякът.
— Мъртва патица ли? — повтори Драйфус, като че не беше разбрал добре.
— Тя беше жива, когато кацна на мачтата на парахода ми, но ми се прияде печена патица и затова я застрелях с пушката си.
— За Бога, кажете — започна да става нетърпелив Матийо, — какво общо има вашата печена патица с идването ви при мен?
— Самата патица беше много жилава, та почти си счупих зъбите, но известието, което носеше около врата си, беше ценно!
Матийо стана от мястото си. Обзе го предчувствие, очите му светнаха и чертите на хубавото му лице станаха сериозни.
— Навярно тази патица е носила важно известие — изговори бързо той.
— Да, господин Матийо Драйфус — отвърна Клаус Грот хладнокръвно. — Тя носеше важно известие за вас, само ако не е шега.
Немският моряк пъхна ръка в джоба си и извади малък пергаментов лист, на който бяха написани с червено мастило няколко реда.
Матийо взе листа от ръцете на германеца, отиде към прозореца и прочете следните думи:
„Добри хора,
Една френска дама е пострадала при пътуването си по море и се намира сега на необитаем остров на четиридесет градуса източна дължина и на тридесет градуса и двадесет и шест минути южна ширина.
Побързайте да я спасите! Ако сами не можете да сторите това, съобщете поне на Матийо Драйфус в Париж, улица «Фуршамбол» номер 25.
Бог да благослови спасителите.
Матийо тежко въздъхна и се отпусна на стола, който беше до прозореца. Това известие така силно го развълнува, та не бе в състояние да проговори нито дума.
— Както виждам — наруши тишината Клаус Грот, — не съм се отклонил напразно от пътуването си. Кажете, моля, господин Драйфус, добре ли съм направил, като ви донесох това известие?