— Ако работата върви добре, около осем хиляди марки — отвърна капитанът.
— Добре, давам ви петдесет хиляди франка, ако ми дадете „Бригита“ при условие че може да издържи едногодишно плаване.
Клаус Грот скочи като наелектризиран от мястото си.
— Петдесет хиляди франка! — извика той. — Наистина ли искате да ми заплатите такава сума. За толкова нари ще ви закарам с „Бригита“ на Северния полюс И то сигурно и спокойно, като че се намирате в леглото си. Или предпочитате да ви отведа към Южния полюс?
— Не, Клаус Грот, желая да наема вашия параход, за да спася нещастната си снаха от този необитаем и отдалечен остров, на който я е изпратила съдбата. Ако искате, още днес можем да се споразумеем. Разбира се, и моряците ще получат специално възнаграждение — ще им плащам тройна заплата.
Добрият немец протегна коравата си ръка към Матийо.
— Ако предложението ви е сериозно, дайте ръката си, господине. Днес сме шестнадесети април, значи след пет дни, на двадесет и първи, „Бригита“ ще отплава за Хавър, ако вие се погрижите за необходимите храна и въглища.
Матийо подаде ръката си на капитана и каза:
— Сделката ни е сключена. На двадесет и първи април „Бригита“ ще тръгне от Хавър и ще търси острова, където пъшка в неволя нещастната ми снаха. Аз имам вяра в Бога, че ще успееш да я спасиш.
— Амин! — казаха Клаус Грот и Алиса Тери, а после морякът добави. — Нали ще ни придружите, господине?
— Не, приятелю, важни работи ме заставят да остана в Париж.
— Но кой ще ни предвожда? Аз съм само скромен моряк. Вярно, умея добре да управлявам кораба си, но за такава важна мисия трябва да има ръководител, някой по-умен от мен.
— Аз ще бъда предводител на „Бригита“ — чу се един ясен и приятен глас.
Това беше Алиса Тери — американката, която застана между двамата мъже. Никога по-рано Алиса Тери не беше изглеждала на Матийо тъй красива и привлекателна, както в тази минута. Беше застанала пред него като владетелка и го гледаше със светнали очи, в които се отразяваха смелост, решителност и самоотверженост.
— Господин Матийо Драйфус — каза американката решително, — моля ви, поверете на мен тази почетна длъжност. Херманса е моя скъпа приятелка, затова искам лично да я избавя. Искам да избавя и бедния капитан Драйфус от ръцете на тираните. Въпреки че досега се мъчех да възстановя честта и доброто име на семейство Драйфус, обстоятелствата бяха против мен и аз не бях в състояние да сторя това. Обаче сега нищо не ще ми попречи. С желязна воля ще преследвам своята цел. Ще се противопоставя на вятъра, на бурята, на морето, ще отида в девствени гори, ще мина през опасните блата на Южна Америка, ще се боря със зверовете и ще надхитря тираните и пазачите на нещастника… Ще отплаваме на 21 април 1896 година от Хавър и ако не се върна до 21 април 1897 година в Париж и не доведа двамата нещастници, тогава… — Тя погледна Матийо с просълзени очи и с развълнувани гърди. — Тогава ще знаете, че Алиса Тери не се намира между живите. Господин Матийо Драйфус, моля, назначете ме за началник на „Бригита“!
Матийо не отговори веднага.
Той отпусна глава на гърдите, но лицето му се виждаше ясно борбата, която се водеше в душата му. Най-после вдигна глава и протегна ръка на Алиса.
— Нека бъде! — заяви той високо. — Предавам ви, Алиса, управлението на кораба „Бригита“. Мъчно ми е, че ще трябва да се разделим, обаче съм принуден да понеса тази жертва заради Херманса и Алфред.
— А аз — намеси се Клаус Грот със засмяно лице — поздравявам тази жена като мой началник, на която всичко живо на „Бригита“ ще се подчинява. Заклевам ви се, че ще изпълнявам точно всяка нейна заповед и даже съм готов да умра за нея, ако е нужно! Госпожице комендантке, моля за вашите разпореждания!
Още същата вечер Клаус Грот се върна в Хавър, а на следната заран отплава с „Бригита“ за Хамбург, където разтовари хавайския си тютюн и спечели добре. Той освободи няколко моряци, а задържа само тези, в които беше сигурен, че ще са му верни и предани: Това бяха кормчията, петима моряци и трима огняри. След това разпореди да се нареди добре каютата му. В разстояние на двадесет и четири часа тя беше скъпо обзаведена.
Целият екипаж се чудеше на всичко това. Те не знаеха, че в тази каюта ще живее новият комендант на „Бригита“ и че той беше жена.
След като приготвиха всичко и натовариха необходимите въглища, корабът вдигна котва от Хамбургското пристанище и отплава към Хавър. Скоро красивият параход цепеше вълните на Ламанш и бързо се приближаваше към френския бряг. На 18 април сутринта „Бригита“ вече се поклащаше във водите на Хавърското пристанище.