Сега започваше най-трудната работа. На парахода занесоха храна, състояща се от сухари, хляб, брашно, сушено месо, консерви, вина, коняк, живи кокошки, патки, пуйки и прясна вода. Освен това донесоха различни уреди,-далекогледи, книги, оръжия, барут, бандажи, лекарства — с една дума, всичко необходимо за едно опасно и дълго пътуване. Матийо Драйфус се беше погрижил дори и за малка библиотека. Този благороден човек не желаеше комендантът на парахода да страда от скука през дългото пътуване.
Клаус Грот и неговите хора имаха достатъчно работа. В това време Матийо и Алиса се намираха в хотел „Метропол“ в Хавър и чакаха приготвянето на парахода. Те бяха заключили вратата на стаята си, за да не бъдат обезпокоявани по време на съвещанието им. На масата пред тях се намираше голяма карта на Северна и Южна Америка, част от Европа и Западна Африка.
— Значи, вие сте съгласна, госпожице Тери, да тръгнете в тази посока — говореше Матийо с развълнуван глас. — Ще минете край Испания и северозападния бряг на Африка. Ако пътувате все в тази посока, вярвам,,че ще намерите неизвестния остров, където страда нещастната Херманса и чака освобождението си. Островът трябва да се намира на двадесет и три — двадесет и четири градуса от екватора, на запад от „Св. Тома“ и на изток от Тамбукту. Щом избавите Херманса, или… — гласът му стана тих и печален — или намерите нейния труп, тогава ще се обърнете към югозапад и ще се отбиете на западния бряг на Южна Америка. Ще навлезете с хората си във Френска Гвиана и тогава трябва да действате разумно. Ако успеете да избавите бедния ми брат Алфред от Дяволския остров, ще трябва да избягате с него в Бразилия. Там нещастникът ще бъде сигурен и свободен и не ще се страхува от френските власти. — Имам вече добър план за пътуването — каза американката. — Щом избавя Херманса, ще продължим пътя с „Бригита“ към устието на Амазонка, което не е много далеч от Каена. Когато освободя заточеника, ще се върнем през бразилските гори към парахода и ще отплаваме за Рио де Жанейро.
Не е ли по-добре да приближите Каена с парахода?
— Не е възможно! Капитанът може само по суша да се освободи от Френска Гвиана. По море освобождението му е немислимо. Ако се приближа до Каена с парахода, оръдията на крепостта ще ни унищожат.
— Права сте, госпожице Тери — отрони Матийо тихо. — Това беше последното, което имах да споделя с вас. Още веднъж ви благодарим сърдечно за геройското ви решение и за себеотрицанието, което проявявате за нещастното ми семейство.
Матийо млъкна — той стоеше неподвижен пред хубавата жена, която го гледаше с печална нежност.
Беше започнало да се стъмва. Слънцето пращаше последните си лъчи на земята и осветяваше прозорците на хотела с червеникава дрезгавина.
— Трябва вече да се отправим към парахода — каза нерешително Матийо. — Лодката ни чака в пристанището. Да се простим.
— Останете със здраве, Матийо — промълви тихо американката. — Нека Бог ви закриля!
Алиса протегна ръката си. В същия миг я отдръпна и се усмихна мило.
— Не така, не така… Прощавай!
Ръцете й прегърнаха нежно врата му и. Той почувства устните й. Матийо не можа да се овладее. Прегърна я и силно я притисна до гърдите си, сякаш никога нямаше да я пусне.
Алиса не се противеше. Тя склони хубавата си глава върху гърдите на Матийо и чу биенето на развълнуваното му сърце.
— Алиса — прошепна той, — мое скъпо и любимо момиче. Така ли трябваше да стане в часа на раздялата ни! Каква горчива и страшна съдба! Нима при раздялата трябваше да разбера, че ме обичаш?
Алиса вдигна красивата си глава и го погледна с пламнали очи.
— Трябваше да бъда по-силна — каза тя — и да прикрия чувствата си. Прости ми, Матийо, че сторих това. На тебе принадлежи моето сърце и моите мисли още от нашето запознаване и Бог ми е свидетел, че ми беше невъзможно да скрия чувствата си.
— И аз те обичам горещо, прелестно създание, още от първата минута на срещата ни — отвърна Матийо радостен и целуна ръцете й. — Колко страдах при мисълта, че може би обичаш друг… Страхувах се, че ще ме отблъснеш, понеже аз съм нищо пред тебе. Само най-гениалният и най-големият на този свят е достоен да те нарича своя.
— Не говори така, Матийо. Твоята храброст, твоята мъжественост, благородното ти сърце заслужават най-съвършената жена на този свят. Аз съм сигурна, че ти ще бъдеш щастлив някога… с друга жена.
Матийо се стресна.
— С друга ли? — запита той развълнувано. — Не, хиляди пъти, не. Само с тебе, любима Алиса, ще бъда щастлив. Кълна ти се, че щом се върнеш от пътешествието си, ще станеш моя завинаги.