Американката стана. Тя поклати глава и погледна печално бледото лице на любимия си. Матийо не забеляза погледа. Той извади златен пръстен с брилянтен камък.
— Вземи този пръстен, Алиса — подаде й изящната вещ той, — чрез него се сгодявам за тебе. Както този брилянт не ще загуби своя блясък никога, така и аз не ще те забравя. Ти си моя невеста, Алиса Тери, моя жена, моето бъдеще, моето щастие и моя живот.
Той хвана нежната ръка на Алиса и се опита да сложи пръстена на ръката й.
Тя се противеше и не искаше да вземе този знак на вярност.
— Аз не мога да нося пръстена ти — каза тя печално със сълзи на очи. — Не мога да бъда твоя годеница и не мога да стана твоя съпруга. Заставена съм да се откажа от това щастие. Да, трябва да се откажа!
Тя изговори последните думи тихо и развълнувано.
Матийо погледна отчаяно любимата си. Преди малко той мислеше, че се намира на седмото небе и беше упоен от блаженство, но изведнъж се видя тласнат от неговото сияние в мътната бездна на отчаянието. Това беше неочакван удар за него.
— Алиса — сепна се той, — ти каза, че не можеш да станеш моя жена. Обясни ми поне, какво ти пречи, не си ли свободна?
— Не, Матийо, аз съм свободна.
— Свободна? И въпреки това не си господарка на чувствата си! Чудно!
— Ти ме обичаш, нали?
— Повече от живота си!
Матийо Драйфус потри челото си и въздъхна дълбоко.
— Алиса, моля те — обърна се той, — преди да се разделим, разясни ми тази гатанка. Не ме оставяй в неизвестност. Помисли, че вземаш със себе си моето сърце и ако не оставиш своето, аз ще бъда нещастен.
— Моето сърце е твое — погледна го Алиса със сълзи на очи. — Ти не знаеш колко много те обичам и колко щастлива щях да бъда, ако можех да бъда тялом и духом твоя. Обаче това е невъзможно. Ако ти ме обичаш, скъпи ми Матийо, и не желаеш да ми отнемеш храбростта и решителността за предстоящото пътуване, не ме принуждавай да узнаеш това, което по-късно ще ти кажа доброволно и без да ме питаш.
Алиса млъкна и наведе печално глава. Сърцето й се свиваше от болка. Гърдите й се вълнуваха, тялото й трепереше. Нейната твърда воля надви безкрайната й душевна мъка.
Лицето на Матийо издаваше безкрайна тъга и отчаяние.
— Нека бъде така — съгласи се той глухо. — Аз не желая да те принудя да ми откриеш причината. Но повтарям клетвата си и ти казвам: само Алиса Тери, и никоя друга, ще бъде моя жена. Й ако не успея да я имам, слънцето на щастието не ще изгрее никога за мен! Алиса, ти си вече моя годеница и невяста. Аз ще мисля винаги за тебе, както съпругът мисли за любимата си жена.
На вратата се похлопа.
— Лодката ви чака — каза висок глас. — „Бригита“ е готова за път. Преди да се стъмни, трябва да сме на борда й.
Алиса прегърна още веднъж Матийо и го целуна горещо, като че искаше с тази последна целувка да му предаде цялата си любов.
— Нека Бог ни закриля — казаха си влюбените.
Алиса се изтръгна с просълзени очи от обятията на Матийо и се отправи към вратата.
Капитан Клаус Грот се яви със засмяно лице.
— Всичко е готово за тръгване — каза той и хвърли поглед, изпълнен със съмнение, към Матийо и Алиса, като че ли предугаждаше какво се бе случило между двамата. — Трябва да излезем от пристанището преди да се стъмни. В противен случай лоцманът не ще може да ни отведе в открито море.
— Добре, господин капитан — отговори Матийо и стисна ръката на снажния германец. — Ние сме готови и слушаме заповедите ви. Желая ви добър път и много щастие. Дано Бог ви помогне да избавите нещастните и да се върнете живи и здрави в Хавър.
— Амин — заключи морякът и стисна ръката на Матийо.
След пет минути малката лодка отплава към парахода, от чийто комин излизаше гъст дим. Лодката спря до „Бригита“. Лоцманът спусна въжената стълба и поздрави дошлите. Клаус Грот се качи на борда. Алиса го последва. Когато стъпи на трапа, тя се наведе и още веднъж протегна ръка на Матийо Драйфус.
— Сбогом, недей ме забравя — каза му тя.
— Никога — отговори той. — Алиса, мисли за мен.
Тя почувства допира на неговата ръка и нещо метално докосна пръста й.
— Отклони лодката — каза Матийо Драйфус на човека, който трябваше да го откара обратно в пристанището. Лодката се отдалечи на двадесет крачки от парахода. А когато се качи на палубата, Алиса погледна ръката си. На пръста й блестеше пръстенът на Матийо. Тя го целуна и голяма сълза падна върху диаманта.
„Бригита“ започна да пори водите на канала. Недалеч се люлееше малката лодка и Матийо, изправен в нея, гледаше парахода, на който се развяваше бяла кърпичка. Но неочаквано „Бригита“ спря.
— Какво се е случило? — извика той високо, сякаш гласът му можеше да достигне до парахода, — Нещастие ли?…