— Да седнем да си починем под тази хубава ела — казал хрипливо Равелак. — Отдавна не съм бил с такова хубаво момиче като теб.
Развратникът впил страстно очи в поруменялото лице на девойчето.
— Не искам да сядам, не съм изморена — отговорило то. — Да вървим.
— Не прави такива сцени — казал Равелак. — Няма нищо да ти стане, ако седнеш за малко под елхата. Той я хванал за кръста. Ръката на девойката стиснала здраво шишето. В същия миг Равелак сграбчил с две ръце момичето за шията:
— Като не искаш да седнеш, тогава ще легнеш, за да не станеш вече.
Костеливите му ръце притиснали като преса моминската шия. Ала Равелак надал ужасен писък. В същия момент, когато стиснал шията на момичето, в ръцете му се забили двадесет остри игли. — Гилберт бил приготвил висока яка, специално поставена около шията на жертвата.
Убиецът настръхнал като хищен звяр. Той като бесен се спуснал върху жертвата си. Ала момичето бързо се отдръпнало и хвърлило пред краката му шишето. Ужасен трясък се разнесъл из гората.
Шишето, както знаем, било пълно с гърмящ газ. Убиецът се олюлял и се сгромолясал на земята. След мир;дошли полицаите, нахвърлили се върху разбойника и му завързали ръцете и краката. По този начин решили неговата съдба. Момичето и кървавите рани по рьцете на изрода били неопровержими доказателства за престъпното му намерение. Той щеше да получи наградата си на гилотината.
Смелата Жанета — това беше името на момичето, — получила петте хиляди франка, омъжила се за бедния търговски служител и била щастлива. Мечтата й се сбъднала.
Това се случи при първото му залавяне. Знаем как Помпадура и Мъртвешката глава една нощ го освободиха от затвора. Сега бе отново в него, след като го заловиха в леглото на невярната съпруга и любовница.
Съдебните власти работиха с голяма прецизност над делото на Равелак и държаха престъпникът да получи заслуженото наказание. Какво можеше да бъде то, освен смъртна присъда! Ножът на гилотината трябваше да отсече главата му. Председателят на върховния съд прочете присъдата на Равелак и каза, че съжалява, задето няма по-мъчително смъртно наказание за този страшен убиец, който е погубил седемдесет и осем невинни жертви. Преди сто години на такъв злодей биха строшили крайниците, после ще го привържат за колело и накрая ще го изгорят на кладата.
Убиецът Равелак щеше да живее още една нощ. Осъденият беше седнал до масата в килията си и подпираше отвратителната си глава на ръцете и гледаше в далечината. На лицето му се изписваше страх от смъртта. Този звяр, който беше разкъсал толкова невинни жертви, се страхуваше от закона, който сега щеше да го смаже.
В тихата килия се чуваше звук от чук и скърцането на трион. Равелак Знаеше добре, че тези неприятни звуци са неговата погребална песен. Приготвяха гилотината в двора на затвора. Престъпникът познаваше ужасното сечиво. Той беше присъствал при много такива екзекуции и беше виждал как страшният нож се спуска и отсича главата на осъдения. Всички тези образи се изпречваха пред него. От ъглите на килията му се явяваха отсечените глави и го гледаха с изцъклени очи. С какъв ужас го гледаха тези глави! Колко зловещо тракаха челюстите им. Равелак изстена глухо и покри лицето си с ръка. Още четири часа и неговата глава щеше да се търкулне на земята.
Свършва ли се с това? Това ли бе наказанието за всичките му престъпления? Нямаше ли след телесната смърт някое друго наказание — вечно тлеене в бездната на ада?
Равелак беше безбожник. Нещастникът се надсмиваше на вярата и не вярваше, че съществува Бог. За това и падна така ниско. Човекът без вяра и нравственост не може да върви по светлия път. Клетникът ругаеше свещениците, подиграваше се с благочестивите люде и си мислеше, че никога божата десница не ще го докосне. Ала в тази последна, ужасна нощ на своя живот бе обхванат от съвсем други мисли за Бога и вярата. Червей започна да гризе сърцето му. По-раншните му мисли се превърнаха в мрачни призраци, които имаха в костеливите си ръце по един бич божи и безжалостно го шибаха.
Въображението на престъпника беше възбудено до лудост. Струваше му се, че призраци играят около него, че го гледат с подпухналите си кървави очи, сякаш искат да се хвърлят върху му, за да го удушат. Не бяха ли това виденията на неговите жертви? Да, това бяха погубените от него жени и девойки.