Равелак се обърна и затананика оперетна мелодия. Главният надзирател поклати глава и излезе от килията.
След четвърт час се върна и сложи храната на масата.
— Донесохте ли хубаво вино? — запита осъденият засмян.
— Да, донесох ви шише „Бордо“ — отговори надзирателят и бързо напусна килията.
Смелостта на престъпника, за когото гилотината и ковчегът бяха вече готови, никак не му хареса. Равелак седна на масата, вдигна шишето и погледна марката.
— Не ме е излъгал, наистина е „Бордо“ — каза си той.
Ала в същия миг се сепна. Очите му се впиха в етикета и той хвана с две ръце шишето.
— Какво е това? — прошепна той. — Случайно ли е? Не, това е някакво известие за мене…
Под думата „Бордо“ стоеше името на продавача, града, улицата, номера и буквите „П. с. и. в. г.“
Бордоп Родерер и С-е Източен булевард № 8 — П. с. и. в. г.
За всеки другиго буквите „П. с. и. в. г.“ биха значили „продава се и в гостилници“, ала за Равелак те имаха съвсем друго значение. Осъденият на смърт и в най-незначителното обстоятелство вижда някаква надежда за спасение и чете много по-внимателно, отколкото другите. Равелак предаде на петте букви съвсем друго значение.
За него буквите „П. с. и. в. г.“ имаха следното значение:
„Прочети също внимателно и гърба“.
— Кой гръб? — се запита той, треперейки от радост и надежда.
Осъденият погледна страхливо към вратата на килията — тя беше заключена и никой не го гледаше.
Сърцето му силно и радостно заби. Нима ще се сбъдне надеждата му? Наистина ли на гърба има някое съобщение Добро или лошо ще бъде то?
Когато започна да намокря със слюнка етикета, за да го отлепи по-лесно, ръцете му затрепериха.
След миг етикетът беше отлепен. Злодеят с трепетно вълнение обърна хартията. Тържество! Той не се излъга. На гърба на етикета имаше писано нещо. Прочете следните думи:
„Равелак!
Приятелите ти искат да те спасят. Помощниците на палача са подкупени. Когато те карат към гилотината, бутни ги настрана, прехвърли се през оградата и се хвърли в колата, която ще пратим за тебе. Затова, че ще те спасим, ще ни направиш една малка услуга. Другото ще чуеш след освобождението си. Скъсай тази хартия, че да не остане никаква следа от нея. Довиждане!
Париж
Убиецът на жени скочи от радост при прочитането на това известие. Стори му се, че сънува. Той потри челото си, прочете още един път тайнственото съобщение и се заразхожда из килията.
— Ще живея — промълви той, — ще живея и то волно като птичка. Ех, това е много по-приятно чувство, отколкото страхът от смъртта. Да, надеждата за спасение и живот ми дават нови сили, нов кураж, нова смелост. Но кой е този „И“? Кои са тези приятели, които искат да ме спасят? По дяволите, не може да ми дойде наум нито за един, който би могъл да има някакъв интерес от спасяването ми. Тези хора искат и някаква услуга от мене. Това ме утешава, в противен случай щях да мисля, че някой се подиграва с мене дори и в последната минута на живота ми. Нужен съм и затова желаят да ме спасят. Толкова по-добре.
Неочаквано Равелак прекъсна разговора със себе си, отиде при масата и накъса етикета на малки късчета. После седна и започна да яде печеното и плодовете, като с всяка хапка вземаше по няколко късчета от етикета и ги поглъщаше заедно с храната.
Опасният етикет бе унищожен, без да му създаде някаква трудност.
След като се нахрани и изпи виното от шишето, той запали пурата и се излегна на одъра.
В шест часа сутринта в килията му дойде парижкият палач Дайблер с двамината си помощници. Равелак промени тактиката си. Той се направи на мирен и покорен и започна даже да се моли заедно със свещеника, който беше влязъл с палача в килията му. След свършването на молитвата, помощниците на палача го хванаха за ръцете и го отведоха на двора. По обноските им Равелак разбра, че са подкупени. В двора на затвора се бяха събрали представители на съда и неколцина свидетели. Няколко души само знаеха, че убиецът на жени ще бъде екзекутиран преди да изгрее слънцето. Всички мислеха, че то ще стане привечер, както бяха известили вестниците. Разбра се, че властите са получили известие, че анархистите се готвели да извършат атентат, и затова е избързано с изпълнението на присъдата.
Формалностите свършиха бързо. Доведоха Равелак пред масата на съдиите и председателят прочете още веднъж присъдата, която гласеше, че той трябва да бъде екзекутиран. Нито един мускул не трепна по лицето на убиеца. Той погледна крадешком към зида и видя, че близо до него се намира малка маса, на която бяха разхвърляни принадлежностите на палачите.