— Палачо на Париж — нареди прокурорът, — предавам ви тук Жак Равелак, убиец на жени, чиято глава трябва да падне под ножа на гилотината.
Палачът се поклони и кимна на помощниците си. Те трябваше да заведат осъдения на гилотината и да го вържат за пъна, който се намираше под ножа.
Сърцето му изстина, въпреки надеждата, че ще го освободят. Сега щеше да стане ясно дали помощниците бяха подкупени или не. Равелак се преструваше, че силите го напускат и се оставяше на служителите да го влачат. Двамата го задъриаха към гилотината. Подкупените помощници се отклониха малко от прекия път към гилотината и се запътиха към масата, която се намираше до зида. Равелакзабеляза това. Той събираше сили и стягаше мускулите си, готов да хукне. Стигна до масата.
Изведнъж силен вик екна във въздуха. Всички се стреснаха от ужас. Убиецът скочи, хвърли се като разярен тигър върху палачите, свали ги на земята, скочи на масата и се прехвърли през зида:
Всичко това стана толкова бързо, че никой не успя да реагира. Съдиите, прокурорът, свидетелите и палачът не свариха дори да продумат.
Равелак едва беше стъпил на земята и една ръка го завлече в закритата кола, която го чакаше на пътя, близо до стената. Убиецът беше толкова развълнуван, че не съзнаваше нищо. Само виждаше, че колата се движи с голяма бързина. Преди още представителите на правосъдието да дойдат на себе си, колата с убиеца беше се изгубила между многобройните каруци, файтони и кабриолети, които пълнеха парижките улици.
Прокурорът се развика, изруга страшно палача Дайблер и неговите помощници и ги заплаши със затвор и строго наказание. Равелак беше избягал от ножа на гилотината.
Да се върнем сега при убиеца и да видим кой го беше избавил и къде го закара колата.
Най-напред, както споменахме, в колата Равелак изгуби съзнание. Този звяр в човешки образ не притежаваше железни нерви. Това беше съвсем естествено. След такива вълнения нервите даже на един Равелак отказваха за момент. Обаче звярът скоро отвори очите си, тъй като лицето, което беше до него в колата, му беше дало няколко капки стар силен коняк. Убиецът беше отворил вече зеленикавите си очи и гледаше учуден съседката си.
До него седеше скромно облечена дама, която държеше малка чанта в ръцете си. Той не можа отначало да я познае. Стори му се като че познава това обезобразено лице. След малко извика:
— Помпадура! Ти, моята най-върла неприятелка…
— Ти се лъжеш. Равелак, аз съм твоя приятелка. Трябва да благодариш на мене, че притежаваш още главата си и че не лежиш под гилотината.
— Струва ми се, че си ме извадила от кашата, която ти ми забърка — изръмжа Равелак.
— Грешиш, стари ми приятелю, ако мислиш, че аз съм забъркала кашата — мамеше го обезобразената. — Онази нощ полицията внезапно нахлу в къщата ми и едва успях да избягам от ръцете на страшния Гилберт. Да оставим миналите работи. Ако исках да те погубя, нямаше да те отървавам от ноктите на палачите.
— Така е, но ти навярно искаш нещо от мен…
— Не аз, друг.
— Кой?
— Един господин, който похарчи голяма сума за твоето спасяване.
— А, черният майор… Добре, ще направя каквото желаете. Признавам, че ми е направил голяма услуга. Даже и за Равелак животът е скъп.
Колата беше пристигнала до двора на голямата сграда и когато Равелак слезе, видя, че се намира в къщата на Казота. Помпадура, или както я наричаха сега Обезобразената, намигна на Равелак да я последва и го заведе на горния етаж в тъмна стая. Това беше стаята, в която преди една година Клаудина Лорет беше продала капитан Драйфус на неприятелите му за сто хиляди франка.
Равелак съзря мъжка фигура. Убиецът не виждаше ясно човека, но предчувстваше, че се намира пред черния майор.
— Ти се отърва от гилотината, Равелак — каза мъжки глас.
— Смятам, че трябва да благодаря на вас, задето не изгубих главата си.
— Разбира се, че аз те избавих От ножа на гилотината, но знай, че пак аз мога да те предам всяка минута, щом се уверя, че не оценяваш добрината ми.
— Ако искате да ме погубите, всички тези церемонии не бяха нужни.
— Не мисля да го сторя. Напротив, искам да ми слугуваш, като ще ти плащам добре, щом се уверя, че си ми верен и предан.
— Господине, готов съм да ви слугувам. Кажете какво и аз ще сторя всичко за вас.
— Добре, ще трябва след час да напуснеш столицата.
— Къде искате да отида?
— В Хавър. Там се намира параходът „Бригита“, който е готов да тръгне. Ти трябва да се скриеш на този параход и да чакаш, докато параходът навлезе в канала. Тогава ще се представиш пред капитана и ще кажеш, че си военен беглец. Вярвам, че глупавият немец ще ти повярва и ще те остави да пътуваш,с тях като моряк или огняр.