— Къде отива параходът?
— Това и сам не зная. Мисля, че отива далеч, понеже натовари много въглища и храна. Навярно ще отплава за Френска Гвиана, за да освободи шпионина Драйфус от Дяволския остров.
— Драйфус ли? — запита Равелак.
— Да, капитан Алфред Драйфус — отговори черният майор.
— Той е мой стар познат — отвърна убиецът.
— Зная, че ти е познат. Бяхте заедно във военния затвор. Зная също, че добре си го набил.
— Аз го ненавиждам като дявола, с него имам да разчиствам стари сметки.
— Толкова по-добре. Ще имаш случай да си отмъстиш. Слушай добре, какво ще ти кажа — ти трябва да останеш на борда на парахода и да внимаваш добре за всичко. Щом видиш, че имат намерение да освободят капитан Драйфус от Дяволския остров, запали или пробий парахода сред морето. По-добре е да загинат стотина души, отколкото да се спаси шпионинът. Ако изпълниш всичко добре, ще ти заплатя двадесет хиляди и ще издействам пред полицията да не те преследва повече. Освен това ще се погрижа да ти намеря и добра служба. Ние имаме нужда от хора като тебе.
— Господине, съгласен съм с предложението ви и ще изпълня всичко — каза Равелак. — страхувам се обаче да не ме хванат преди още да стигна в Хавър. Навярно телеграфът е съобщил вече навсякъде за моята личност.
— Не се страхувай, Обезобразената ще те преоблече така, че никой не ще те познае. Вземи тази кесия, в нея има хиляда франка за пътни разноски. Като пристигнеш до някои остров, пиши ми оттам, накъде плава „Бригита“.
— На какъв адрес да ви пиша?
— Пиши ми на адреса на Казота. Сега сбогом и внимавай добре, бъди буден и смел!
Равелак почувства, че някаква ръка го хвана и го изведе. Обезобразената го беше завела в друга стая. Там имаше маса с ядене за убиеца. То беше по-вкусно, отколкото в тъмницата.
Когато Равелак се нахрани добре, Казота и Помпадура се заловиха да го преоблекат. Обръснаха му червената коса, сложиха му руса перука и го облякоха като френски войник. Равелак намери в джоба на шинела си остър нож, револвер и патрони. Престъпникът не забрави да вземе и пълната кесия.
Равелак се качи в същата покрита кола, с която бе дошъл, и се отправи към гарата „Св. Лазар“, взе си билет и потегли с бързия влак за Хавър.
Щом убиецът излезе от дома на Казота и Естерхази влезе в стаята на Обезобразената, грозната жена се отправи към черния майор и го прегърна нежно.
— Виждаш ли колко добре си сторил, че не си ме отблъснал от себе си — каза му тя, — въпреки че не съм вече красива и привлекателна както преди! Без мене можеше ли да постигнеш целта си?
— Никога!
— Не ти ли дадох аз съвета да изпратиш това животно Равелак на „Бригита“, за да я подпали сред морето? И не ще ли бъда пак аз, която ще ти посочи необходимите средства за погубването на Матийо Драйфус, на неговата снаха и детето й? Помпадура ти е служила предано, а Обезобразената ще бъде твоя вярна робиня. Всичко ще сторя за тебе, мили мой, ще ти слугувам, ще ти робувам, само не ме отблъсквай от себе си и ме обичай!
Обезобразената вдигна главата си и погледна със светнали очи черния майор, а той само помилва отвратителното й лице.
Това не беше вече някогашната красива и привлекателна Помпадура. Това беше грозна вещица. Граф Естерхази имаше нужда от слепи и долни оръдия и затова не искаше да се раздели с тази сатанинска жена.
Сега вече ще разберем, защо „Бригита“ беше спряла в канала. Моряците бяха намерили на парахода един френски войник. Той, изглежда, е искал да избяга от Хавър с германския параход.
Двама моряци го хванаха и го заведоха при Клаус Грот. Той беше заповядал да спрат парахода и да закарат войника с лодка на сушата, но човекът беше паднал на колене пред капитана и го молеше с вдигнати ръце да не прави това, тъй като щял да пострада. Той плачеше и пъшкаше и добродушният Клаус Грот се поколеба в решението си.
— Френски войник ли сте? — запита той непознатия. — Значи военен беглец!
— Да. Принуден съм да избягам от Франция, защото ще изгубя живота си. Аз убих стария си подофицер, защото той прелъсти любовницата ми. Ако ме хванат, ще ме застрелят.
— Горкият — каза Клаус Грот. — Почакайте малко, ще попитам коменданта на парахода дали можете да останете.
Капитанът отиде при Алиса, разправи й накъсо случката и я попита какво да прави.
Американката беше още натъжена от раздялата с Матийо и съжали бедния войник.
— Човекът може да остане на парахода — реши тя. — Вярвам, че ще можете да го използвате като огняр.
— Да — отговори капитанът. — При това нямаме достатъчно огняри.
Клаус Грот се завърна при войника.
— Ние ще пътуваме надалеч — каза той. — Може би ще се върнем след една година или по-късно. Аз ще ви взема като огняр. Работата е тежка, но поне ще бъдете сигурен на „Бригита“ и ще видите света. Освен това ще имате добра заплата. Желаете ли да останете?