— Но как този болен е останал тук? — попита Драйфус.
— Много просто! Останалите тръгнаха доброволно, а този отказа да се преселва. Гониха го из целия остров, но безуспешно. Въпреки страданието, което разрушаваше тялото му, той бе доста сръчен и успя да избегне всички гонения. Пък и надзирателите, вярвам, не са се старали много да го хванат, за да не се докоснат до него. Оставиха го да живее в старото жилище, като мислеха, че скоро ще умре. От определено място взема всеки ден храната си, защото всеки бяга от него. Ще се съгласите, че такъв другар не ни трябва при бягството.
— Така е за жалост — кимна капитанът. — Болният е обитателят на шестата колиба, ако не се смята зданието за чиновниците. Защо искате да изоставим обитателя на седмата?
— Защото неговото присъствие ще ни навлече беда — отговори Ервин фон дер Халде. — Ако той се намира в нашата компания, ние не ще сме сигурни за минута.
— Кой е този човек, към когото нямаш никакво доверие?
— Това е американският убиец Холмс — отговори Ервин с тон, като че доверяваше някаква тайна.
Драйфус побледня.
— Това е невъзможно — избъбра той. — Американецът Холмс не може да се намира на Дяволския остров. Спомням си за неговата история и знам, че е най-страшният убиец на деветнадесети век. Знам също, че Холмс е един талантлив химик и е създал в Чикаго къща, която била снабдена с най-съвършени средства за убиване на хора. Той примамвал жертвите в дома си и ги поканвал в специално помещение. Стените, таванът и подът на тази стая били от желязо. При натискане на таен бутон се отваряли клапи, през които влизали смъртоносни газове в стаята. Тези газове имали свойството да разложат човешкото тяло. Само някои извънредно устойчиви кости не се разлагали. По този начин известният убиец от Чикаго е убил шейсет души. Къщата му, която и днес още се вижда в Чикаго, се нарича „кулата на Холмс“. Той посочвал на застрахователните дружества името на жертвите си и получавал парите, за които те били застраховани. Престъпникът сам се е уловил в клопката и го осъдили на смърт.
— Обесили го — додаде Ервин бързо, — и множеството хора, които са присъствали на екзекуцията, видели с очите си как тялото му се разтреперало и се изгубило през клапите в дълбочината. В Америка обесването става по следния начин. Осъденият стъпва на железен под, който се намира над дълбока изба. Прехвърлят въжето през врата му, обаче примката остава хлабава. Палачът натиска една ръчка и железният под се изтегля под краката на осъдения. Той пада в бездната и остава да виси на двадесет стъпки височина от дъното на избата. При това примката се стяга силно и прекъсва вратните жили на обесения.
— Това е така — съгласи се Драйфус, — американците бесят по този начин. Така обесиха и Холмс. За това е невъзможно той да се намира сега на Дяволския остров.
— При екзекуцията на този убиец въжето се скъсва — обясни Ервин, — и са го намерили жив в избата на наказателното заведение. Той се отървал само с леки наранявания. Според американските закони екзекуцията не се повтаря, щом не излезе сполучлива. Ще повярвате ли сега, че Холмс е жив?
— Да, приятелю, но как е дошъл този престъпник тук, в тази френска колония?
— Съединените щати — отвърна любимият на Одета, — въпреки че са голяма държава, нямат такова място на страданието. Президентът Кливланд, който беше тогава в Белия дом във Вашингтон, отправи молба до Париж да разрешат да изпратят този престъпник в Каена. Французите с готовност изпълниха това негово желание, още повече, че две французойки бяха убити от ръцете на Холмс. Кажете сега, капитан Драйфус, можем ли да освободим този изверг от справедливото наказание?
— Не — смръщи се капитанът, — това няма да направим. Но, за да бъдем справедливи, трябва всички да се съберем и да обясним, защото сме попаднали тук.
— Добре — съгласи се Ервин и стана. — Нека всеки разкаже на другарите си историята на живота и страданията си. Да вървим! Кубинецът Легуве, младият Антонио и сакатият Мирович ни чакат в пещерата!
Тримата се запътиха мълчаливи към събранието на затворниците.
16.
Няколко седмици след отплаването на „Бригита“, Матийо Драйфус се завърна тъжен в Париж и се отдаде на работата си със стръвта на човек, който иска да забрави неприятностите си. Последното известие от Алиса беше от деня, когато е била край най-западната точка на Великобритания. Американката известяваше, че всичко на борда е добре и че се отправят към Атлантическия океан.