— Господин Драйфус — прошепна един състрадателен глас, — лошо известие ли получихте?
Гласът на Жоржина събуди Матийо от ужасната летаргия, която го бе обзела. Той вдигна глава и се усмихна на младото момиче:
— Благодаря ви за съчувствието. Вече се успокоих. Прочетох много неприятни новини в търговския отдел на вестника. Има неща, които изненадват търговеца. Франсоа, спрете.
Кочияшът спря файтона. Матийо беше намислил нещо. Той искаше да отиде веднага в редакцията и да попита дали кореспондентът, от когото се е получило това скръбно известие, заслужава доверие. Ако беше така, той искаше веднага да му телеграфира и да го помоли да му изпрати писмото, което е намерено в шишето,-колкото и да струваше това. Това си намерение не искаше още с никого да сподели.
— Не мога да ви придружавам по-нататък — каза Матийо на момичето. — Ще се върна в Париж с друг файтон, а вие можете да се разхождате още час, само, моля ви, не се отделяйте от Андре.
— Господин Драйфус, ще се грижа за малкия — отвърна Жоржина, — бъдете спокоен.
— И вие, Мишонет, внимавайте! Мишонет вдигна ръка до фуражката си.
— Господине, очите ми са винаги, отворени и днес също ще изпълня дълга си.
Матийо целуна малкия Андре и слезе. Свободен файтон се зададе пред него.
Той се качи и тръгна за Париж.
— Сега сме сами — пошепна Мишонет. — Франсоа, карай, нека Андре да види нещо.
Кочияшът сви по една алея и препусна конете. Малчуганът плясна с ръце от радост.
— На люлките ли ще отидем, дядо Мишонет?
— Добре, малко полковниче — отвърна старият войник, — нали ти обясних, че ще те заведа там? Старият подофицер Мишонет държи на думата си, ако ще и триста хиляди пруси да стоят с щиковете си отпреде му.
17.
Съборът, който ставаше в Боа дьо Булон, където спря екипажът на Драйфус, можеше да възхити само младите и невинни натури. Сред парк, приличащ почти на гора, имаше голямо пространство, което не беше обрасло с дървета, но по което имаше трева и пътеки, насипани с пясък, за да бъдат удобни за ходене, когато вали.
Кой парижанин, стар или млад, не познаваше това място? Кой не го обичаше и кой не идваше тук поне веднъж; в годината? За няколко сантима човек можеше да види каквото пожелае.
От всички страни се разнасяше музика. Италианският орган свиреше непрекъснато и йод неговите звуци се въртяха люлките. Тук имаше всичко: комедианти, гимнастици, дресьори на змии и животни, великанът Ли Фу от Китай, испанска танцьорка, силният човек от Германия и други. Народът се чуди на тези неща, а продавачи на разни сладки, печено месо, лимонада и други лакомства обикалят минувачите.
Малкият Андре отначало не знаеше къде да гледа. Жоржина и Мишонет го водеха при всички павилиони, а детето непрестанно ги разпитваше за това или онова.
Подофицерът бе извънредно щастлив, че неговият любимец се радва.
— Ще те заведа сега на панорамата, за да видиш сражението при Солферино — реши старият войник. — Уверен съм, че тази картина ще ти хареса най-много, защото в жилите ти тече войнишка кръв, а баща ти бе храбър войник.
Мишонет прехапа устни. Детето чу напомнянето за баща си.
— Мишонет, защо татко не е при мене? Жоржина, кажете ми, защо всяко дете има баща, а аз нямам?
Мишонет и Жоржина се спогледаха смутени.
— Драги Андре, татко ти замина — каза Мишонет, без да може да измисли нещо друго.
— Къде замина?
— О, далеч, много далеч.
— А не може ли да се върне при мен? — питаше момченцето с любопитство, което показва всяко дете, когато пита нещо.
— Може ли да се върне при теб? — повтори подофицерът, бършейки сълзата, която се появи в окото му. — Е, да, но той се намира много далече.
— О, аз зная вече къде е отишъл — извика момченцето.
— Как, ти знаеш? — уплашено запита Жоржина. Андре се спря и с малките си ръчички показа към ясното небе.
— Моят татко е навярно там горе — каза той уверено. — Казаха ми, че всички добри хора отиват на небето, а моят татко беше добър.
Дълбоко развълнувани, Мишонет и Жоржина поведоха нататък момченцето. Андре скоро забрави тайнствената тема и почна да гледа интересните неща, които го заобикаляха. Ненадейно той се откопчи от ръцете на придружителите си, втурна се няколко крачки напред и разтвори ръце.