— Госпожо — изхриптя Мишонет, — искате да ме удушите между земята и небето ли?
— Да, искам — отговори тя сурово и безмилостно.
— А детето?
— Детето на капитан Драйфус ли? — смееше се демонски жената. — То не ще бъде по-щастливо от своя баща-предател.
Свят се зави на стария подофицер. Той чувстваше, че въжето се изплъзва от ръцете му, а под него се откриваше ужасната бездна.
Жоржина беше като луда. Тя крещеше, плачеше, чупеше ръце, молеше Бога за помощ. Ала всичко беше напразно. Балонът, който отнесе повереното й дете, летеше високо и вече се виждаше като малка черна точка. Полицаи и други служебни лица прегледаха желязната халка, за която беше завързан балонът.
Неочаквано множеството се раздвижи. Един мъж извика със силен глас:
— Тук е извършено злодеяние! Балонът не се е отвързал сам, а въжето е прерязано с нож.
Страшни викове се разнесоха след това откритие. Жоржина се втурна към колата като луда.
— У дома — извика тя на кочияша, сядайки в екипажа, — по-бързо у дома… Откраднаха детето ни.
В това време Матийо преживя по-добри часове. Но във файтона, в който пътуваше, терзанията бяха ужасни.
— Алиса е загубена, завинаги е загубена и никога вече няма да я видя.
Тази мисъл се загнезди в главата му и му се струваше, че някакво тайнствено ехо я носи отвсякъде.
Но това не може да бъде! Възможно ли е здравият параход „Бригита“ с толкова голям екипаж да потъне, без да остави следа в океана? Но пък нали един от най-големите парижки вестници съобщи за ужасното нещастие! Но не беше ли възможно дописникът от Тунхал да е сбъркал? Сбъркал! Тук не се говори за мнение, а за някакво писмено съобщение, намерено от рибари. Може и моряк от „Бригита“ да си е позволил тази шега. Но моряците са суеверни и никога не си правят шеги с потъването на своя параход. Съмнения, грижи, болка и безпокойство мъчеха душата на Матийо, докато файтонът спря пред грамадното здание на вестник „Фигаро“.
С биещо от страх сърце Матийо се изкачи по постланото с килим стълбище. Той поиска да говори с главния редактор. Братът на капитан Драйфус прати картичката си и бе веднага приет.
— С какво мога да ви услужа, господин Драйфус?
— попита главният редактор. — Идвате, струва ми се, във връзка с нещастната афера на вашия брат…
— Не, господине — отвърна Матийо. — Днес не ида по тази работа.
— Ще ми е приятно, ако мога да ви услужа.
— Добре, кажете ми тогава, дописникът ви от Азорските острови заслужава ли доверие?
— Господин Драйфус, всички наши дописници са извънредно точни и заслужават пълно доверие. Но защо питате?
— Интересува ме загиването на парахода „Бригита“, потънал в Атлантическия океан.
— Така ли? Някакъв параход на име „Бригита“ е потънал?
Матийо се изненада. Тонът, с който главният редактор каза това, беше особен.
— Това е ужасно нещастие — продължи Матийо, — но да не би вашият дописник да ви е заблудил.
— Нашият дописник ли? Та какво общо има той с потъването на „Бригита“?
— Нали той е съобщил това?
— На кого го е съобщил?
— На вашия вестник „Фигаро“. Нали в тазвечершния брой поместихте телеграмата?
Главният редактор поклати глава.
— Лъжете се, господин Драйфус — каза той неспокойно. — Навярно сте чели това съобщение в някой друг вестник. „Фигаро“ не е споменал нито дума за потъването на „Бригита“.
Вместо да отговори, Матийо извади от джоба си вестника и го сложи на масата.
— Това тазвечершният брой на „Фигаро“ ли е? — попита той.
. — Да, господин Драйфус.
— Ето вижте, тук е напечатано печалното известие. Редакторът внимателно прочете дописката.
— Откъде купихте този вестник? — запита той с привидно равнодушие.
— От едно момче в Боа дьо Булон.
— Хм. Момчето настояваше ли да купите вестника?
— Разбира се, то тичаше до екипажа ми и едва, когато ми каза за потъването на „Бригита“, едва тогава купих вестника.
Челото на редактора се набръчка.
— С това известие са ви подлъгали да купите вестника.
— Да, вярно е.
— Господин Драйфус, тогава са ви измамили.
— Измамили?
— Да, защото са ви продали днешен „Фигаро“, който единствен между стотина хиляди екземпляра съдържа новината за потъването на „Бригита“.
— Това е невъзможно! — извика Драйфус зарадван.
— Значи това известие е било приготвено за вас — каза редакторът. — Мисля, че някой подлец е успял да подкупи някой от словослагателите на нашата печатница, за да помести тази невярна новина. Това е много лесно, тъй като е трябвало да, извади само известията за сметките между Япония и Китай и да постави фалшивата телеграма и после да отпечата листа.