— Това е ужасна измама! — извика Драйфус, въпреки че му се искаше да прегърне редактора, тъй като знаеше, че любимата му Алиса и „Бригита“ се намират невредими в Атлантическия океан.
Но той се възмути, като си помисли, че по такъв подъл начин са го измамили.
— С каква цел? — запита се той сам.
— Господин Драйфус — попита главният редактор, — кой се намираше с вас във файтона, когато купихте вестника?
— Синът на брат ми, гувернантката и слугата ми.
— Какво направихте, като прочетохте известието?
— Веднага слязох, взех друг файтон и дойдох дотук.
— Навярно лицата, които са приготвили това лъжливо известие са преследвали тъкмо това — констатира редакторът. — Тези мерзавци са имали намерение да ви отстранят от файтона и да ви отдалечат от детето.
Матийо се стресна:
— Боже мой — изхлипа той. — Навярно сте прав. Това обяснява много неща.
Матийо стисна ръцете на редактора и рече:
— Благодаря ви за услугата, която ми направихте. Трябва бързо да отида вкъщи. Предчувствам нещо ужасно, навярно искат да сторят някакво зло на детето. Сбогом, сбогом!
Той се втурна по стълбите, седна в първия файтон, който срещна, и се отправи към дома си. Леля Ерика го посрещна и, като го видя сам, запита уплашена:
— Къде е детето? Къде са другите?
— Не са ли дошли още? — запита Матийо.
— Не, ти не беше ли с тях?
Матийо желаеше да успокои старата и додаде:
— Сетих се из пътя, че имам да уреждам важна търговска работа, затова не продължих разходката. Мишонет и Жоржина пазят Андре.
— Да, разбира се. Няма по-предани слуги от тях.
Тези думи успокоиха малко Матийо. Той се облегна на прозореца, измъчван от страшни предчувствия, и се загледа към улицата. Изведнъж направи някакво движение, като че искаше да се хвърли през прозореца. За щастие старата Ерика беше в средата на стаята и не можеше да види лицето му. Той беше много разтревожен.
Файтонът се зададе по улица „Фуршамбол“. Кочияшът биеше немилостиво потъналите в пот коне. Матийо позна своя екипаж. Полудял ли беше Франсоа, та биеше толкова силно конете? После, о, Боже — какво беше това Във файтона беше само Жоржина. Къде бяха детето и Мишонет? Блед като мъртвец, Матийо се дръпна от прозореца. Екипажът спря пред вратата на жилището му. Жоржина слезе бързо. Братът на капитана отиде до стълбите, за да я посрещне. Той хвана момичето за ръка и го отведе в стаята. Тя приличаше на душевноболна. Заплака и падна на колене пред Матийо.
— Съвземете се — помоли Матийо, — кажете, говорете! Къде е Андре?
— Милост, господин Драйфус, милост — викаше бедното момиче. — Кълна ви се, че не съм виновна.
— Нещастие ли се случи? — запита Матийо.
— Да, и то голямо!
— Андре! Жив ли е?
— Да, да, жив е?
— Какво се случи?
— Откраднаха го! — изплака Жоржина, Матийо изпадна в ужас.
— Казвате откраднат! — извика той. — Кой, кой стори това?
Преди още да отговори Жоржина, той продължи гневно:
— Все ми е едно кой го е направил! Аз зная кой разбива щастието на нашето семейство. Трябва да се намери детето. Дори да обиколя земята, пак ще го намеря!
Жоржина беше покрила лицето си с ръце и плачеше.
— И тогава не ще го намерите, защото, господин Драйфус, нашият любим Андре не се намира на земята…
— Не е на земята!
— Отвлякоха го във въздуха!…
18.
Луната се показа зад облаците и освети морето с бледите си лъчи, когато капитан Драйфус, барон Ервин и Одета влязоха в пещерата при тримата си другари, за да се съветват и обмислят добре плана за бягството. Отдавна вече тримата затворници ги чакаха и не беше нужно да се запознават. Като влезе в пещерата. Драйфус се отправи към висок белобрад затворник, на когото, както се виждаше, заточението на Дяволския остров не беше причинило много мъки и попита:
— Вие ли сте, господин Легуве?
— Да, поздравявам ви, капитан Драйфус. Във вас е най-голямата ми надежда.
В същото време някой хвана другата ръка на капитана и я стисна.
Той се обърна и видя един красив младеж.
— Капитане — каза той със звучния си глас, — онзи сакат старец ми разказа за нещастието, което ви е сполетяло и ви е докарало на този остров. Въпреки че и аз съм нещастен и беден затворник без права, описанията на вашите страдания дълбоко ме трогнаха и се чудя с какво геройство търпите всичко, което несправедливо ви е сполетяло.
— Добре го казахте, Антонио — намеси се сакатият Мирович. — Капитан Драйфус е благороден мъж. Той се застъпи за мене тогава, когато всяка дума в моя полза щеше да коства живота му. Това никога не ще забравя, нека Бог го благослови и дори никой от нас да не успее да избяга, поне той нека да се спаси.