След тези поздравления затворниците насядаха на скалите, които природата беше поставила в пещерата вместо столове.
Ервин фон дер Халде започна да говори.
— Приятели и състрадалци — обърна се към всички той, — ние, които сме се събрали тук в нощната тъмнина, сме обладани от едно велико желание за свобода. Никой от нас не е без вина на този остров. За да се опознаем по-добре, необходимо е всеки от нас да разкаже причината, която го е довела тук, на острова. Ние сме петима и в разстояние на пет нощи всеки ще си разкаже историята. Закълнете се, че ще го направите.
— Заклеваме се — съгласиха се затворниците. — Сега нека решим как ще извършим бягството.
— Аз не ви съветвам да пътуваме по суша — каза кубинецът Легуве. — Невъзможно е да се пътува през горите и блатата на Френска Гвиана. Ще бъдем изложени на мъченическа смърт.
— Легуве е прав — поде Одета. — Всички затворници, които са се опитали да избягат от Каена по този път, са ставали жертва на зверовете или пък са загинали в блатата.
— Остава ни само пътят по море, нали? — запита Драйфус.
— Да — отговори Легуве, — и докато не се снабдим с параход, не можем да си помислим за такова нещо.
— Ако имахте параход, Легуве, в коя страна щяхте да отидете?
— Трябва да отидем на английска територия — отговори кубинецът. — Испанците и холандците ще ни предадат. Ако успеем да отидем до Тринидад, тогава сме спасени.
— Пътят по море дотам е дълъг и пълен с трудности — каза Ервин — и за да стигнем благополучно, ни е необходим параход, какъвто не можем да имаме. Одета и аз ви предлагаме друг план, който добре сме обмислили. И той, разбира се, е пълен с трудности, но все пак има надежда да успеем. Желаете ли да го чуете?
Всички с нетърпение очакваха да чуят какво ще им каже.
— Ще построим сал и с него ще плаваме край брега на юг, докато стигнем устието на река Амазонка. Ще плаваме все по реката нагоре край брега. По този път не ще гладуваме. Ще имаме достатъчно дърва от горите край брега. Има и много дивеч. Всички тези удобства не ще ги имаме, ако изберем друг път. Ще минем през Бразилия и щом дойдем до Перу или Еквадор, ще бъдем свободни.
Всички се съгласиха с този план.
— Готов съм да пътувам през Бразилия по река Амазонка, дори да претърпя десетократно по-големи мъки, отколкото съм претърпял тук на острова.
— И аз също — заяви кубинецът Легуве. — Само едно искам да знам, как ще стигнем до река Амазонка?
— Нали ви казах — отвърна Ервин, — със сал, който трябва да построим.
— Откъде ще вземем дървета за този сал, как ще го построим, че да не се усъмнят стражите и къде ще го скрием, когато бъде готов?
Пленниците на Дяволския остров се спогледаха въпросително. Всеки разбра, че да се построи такъв сал, беше невъзможно. В това беше цялата трудност. Нещастните затворници нямаха нито дървета, нито колове, от които да направят сала, нито гвоздеи и въжета. Как можеха тогава да построят сал, с който да плават по океана?
Ервин и Одета бяха предвидили и това.
— Приятели — каза Одета, като застана сред пещерата, — чуйте ме и ще се съгласите с мен, че нищо не може да противостои на човешкия разум. Всички сте виждали, че морето изхвърля дървета на брега. Морското течение ги изтласква тук. Ще ги събираме и от тях ще си направим сал. Понеже това не е възможно денем, трябва нощем да събираме изхвърлените дървета. Не ще ви липсват сечива, гвоздеи и други материали. Аз ще ги докарвам нощем от Каена. Тук има вече скрити три брадви, двадесет килограма големи гвоздеи, една бургия и множество въжета. Ще донеса още. Ще се погрижа и за храна, тъй че нищо да не ни липсва, докато стигнем до река Амазонка.
Драйфус стана и стисна ръката на Одета.
— Ако успеем да избягаме, ще трябва да благодарим само на вас. Вие доказвате, Одета, че истинската любов е винаги придружена с мъжество и твърда воля. Приемете благодарностите на нещастниците, които са събрани тук, около вас, за това, което сте направили и което ще сторите за тях.
Ервин прегърна любимата си. Той се гордееше за похвалата, която получи Одета. Главните проблеми бяха решени и одобрени. Само изпълнението беше трудно и то трябваше да се върши нощем. Ервин и Драйфус пресметнаха, че салът ще бъде готов след четири седмици, когато можеха да тръгнат.
Разделиха се и обещаха, че следващата нощ пак ще дойдат.
Легуве, Антонио и сакатият се упътиха към колибите си и незабелязано влязоха в тях. Ервин, Одета и Драйфус се запътиха към брега, където бяха вързали лодката.