— Време е да се връщам — каза младото момиче. — Откакто отказах на Мурильо, баща ми започна да се съмнява и ме е страх да не ме следи. Макар и да узнае, че нощем вместо да еня отсъствам от къщи, той никога не ще узнае тайната ми. Нека да ме бие и измъчва, пак не ще разбере къде ходя.
— Да те бие? — извика Ервин и сви юмруци. — О, мила ми Одета, това няма да направи баща ти. А ако те бие, скрий се някъде…
— Не ви съветвам да правите това — каза Драйфус. — Въпреки че годеницата ви може да се мъчи, Ервин, Одета не трябва да прави това, защото може да предизвика съмнението на Панталон и Мурильо.
— Капитан Драйфус е прав — съгласи се Одета. — Всичко ще сторя само и само моят баща да не се усъмни, че имам връзки с теб, Ервин, защото иначе сме загубени. От дванадесет години никой заточеник не е успял да избяга от Дяволския остров, затова и пазачите не са толкова строги. Те се уповават на големите пречки, които правят бягството невъзможно. Но тежко и горко, ако Мурильо започне да се съмнява. Тогава ще ви затворят като зверове и не ще можете да се виждате. Сега вече тръгвам — завърши Одета. — Скоро ще се зазори. Прощавайте!
Тя подаде ръка на Драйфус, прегърна и целуна Ервин и се запъти към мястото, където беше вързана нейната лодка.
От гърлото й излезе слаб вик. Ервин и Драйфус отидоха при нея.
— Какво се е случило, за Бога? — запита германецът.
Тя показа към водата.
— Моята лодка — продума най-после.
— Изчезнала — възкликнаха Ервин и капитанът в един глас.
— Не мога да се върна у дома — каза младото момиче и разплакана се облегна на гърдите на Ервин.
И той не знаеше какво да прави. Драйфус се опомни пръв.
— Има три предположения. Или вълните са я отвлекли, или Мурильовите хора са я намерили и отнесли, за да не може този, който е дошъл на острова да се върне обратно, или.
— Лодката е открадната — каза Одета. — Ервин и аз добре завързахме въжето. Аз съм загубена и вие с мене. На този остров няма място, където бих могла да се скрия за по-дълго време от преследванията на баща ми и Мурильо. Те ще ме намерят, ще се усъмнят и…
Тя започна да плаче отчаяно:
— Не мога да спася себе си, и не искам да погубя и вас. Затова реших да се хвърля в морето, за да ви отърва от моето присъствие. Не желая да съм причината за смъртта на петима души.
Храброто момиче не беше завършило, когато Ервин я прекъсна.
После показа с ръка към морето.
— Вижте — извика той дрезгаво.-
— Ето лодката ти, Одета!
— Откраднаха я — проплака момичето.
— Да, откраднаха я — съгласи се Ервин. — Въпреки че е далеч от нас, аз познавам крадеца. Това е подлият Холмс. Драйфус погледна към посоченото място.
Той видя човек, стоящ прав в издълбания пън, който се опитваше да кара лодката напред. Изглежда крадецът не смееше да легне в лодката като Одета и да я затвори, защото мислеше, че ще се задуши.
— Подлец, убиец! — извика младият германец. — Ти искаш да избягаш, но не ще успееш. Не си още далеч, ще те стигна и ще ти отнема лодката.
Одета хвана любимия си и му извика:
— Искаш да се хвърлиш в морето, но не те пускам. Тогава всички ще бъдем загубени. Ервин, ти или ще се удавиш, или ще те убие, или…
Явно беше, че на Одета й хрумна още по-страшна мисъл. Тя пусна Ервин и се дръпна малко назад. Германецът използва това и извади от джоба й острия нож,, който тя винаги носеше със себе си. Той сложи ножа в устата си и с ръце, вдигнати към небето, молеше Бог да благослови тялото му, след това се хвърли в морето. Одета изпищя и припадна, а Драйфус успя да я хване, за да не падне. Храбрият младеж пореше вълните със силните си ръце. Разстоянието между него и лодката намаляваше. Мисълта за любимата му и съдбата на другите удвояваше силите му. Той вече беше на няколко метра от лодката.
Холмс, обаче, беше забелязал приближаващия се неприятел и грабна веслото. В момента, когато искаше да удари германеца по главата, той като добър плувец се скри под водата. Но ударът раздвижи силно водата, която разклати лодката. Холмс падна в морето. Двамата неприятели почти едновременно се показаха над водата и помежду им започна бесен двубой. Холмс като по-силен хвана младия германец и го хвърли назад.
— Проклети немецо, умри — викна той и го натисна с всички сили, за да го удави.
Но любимият на Одета обви като хидра краката си около тялото на Холмс и го повлече със себе си в дълбините. Минутата, която измина, караше отчаяната Одета да повдига ръце към небето. Скоро и двамата се появиха над морската повърхност близо един до друг. Холмс приличаше на морско чудовище. Мократа му коса беше покрила подутото му лице, а дългата му брада плуваше над водата. Ервин плуваше към лодката, която беше близо до тях. Холмс го следваше и искаше да го хване за крака тъкмо в момента, когато той се хвърли в лодката. Но Холмс не постигна целта си. Ервин го удари силно в гърдите и той потъна във водата. Ервин веднага скочи в лодката, хвана греблата и се запъти към брега. Но скоро Холмс пак се появи и то близо до лодката. Той хвана с две ръце лодката стъбло и искаше да я преобърне. Ервин се изплаши. Той пресметна, че ако лодката се обърне, не би могъл да стигне до брега. В този момент показа ножа и извика на противника си, че ще го промуши. Холмс пусна лодката, но все пак плуваше успоредно с нея към брега.