Да плати! Това беше една мъчна работа за Соломон, но скъперникът беше принуден да преклони глава, ако не желаеше да пострада. Десет хиляди! Много пари! Студени тръпки побиха Соломон, като си помисли, че ще трябва да брои толкова пари. Нещастният евреин с разтреперани ръце, със сълзи на очи, с клетви и пъшкане наброи десетте хиляди франка на достойния си син.
— Сине — извика той, — преди няколко месеца ти дадох една банкнота от хиляда франка. Къде са парите? Защо нямаш милост към бедния си баща?
— Надявам се — каза Питу, — че тези банкноти не са фалшиви, като онази, която ми даде тогава.
Старият евреин изгледа въпросително сина си.
— Банкнотата беше фалшифицирана. На едната й страна се намираше името на граф Естерхази и понеже бях чул от теб, че майорът е получил тази банкнота от бъдещия си тъст, княз Мирович, усъмних се, че князът е фалшификатор. Проследих го, открих скривалището му и го арестувах пред олтара в катедралата „Нотр Дам“ в минутата, когато венчаваха дъщеря му за граф Естерхази.
— Проклет да си — извика скъперникът. — Не можа ли да почакаш поне осем дни по-късно да го арестуваш. Тогава нямаше да загубя тридесет хиляди франка, които заех на черния майор!
Питу се изсмя и взе десетте хиляди.
— Нека отидем сега при акушерката Красцинска — каза той. — Придружи ме, татко!
Старият евреин заключи добре вратата на магазина и се отправи със сина си през мръсния двор към вътрешната къща. Сградата беше дървена и изглежда някога е била хамбар или конюшня.
— Сама ли живее акушерката в тази къща? — запита Питу.
— Да — отговори Соломон, — обаче не ще я намерим сама. При нея винаги има няколко жени и деца. Това налага професията й.
— Да се качим горе — пошепна комисарят на баща си.
И двамата се качиха полека по дървените стълби и се отправиха към вратата, на която беше окачена фирмата на акушерката. Те се спряха пред вратата и се ослушаха. В стаята се чуваше детски плач. Между този плач се чуваше охкането и пъшкането на жена, която изглежда се мъчеше от страшни болки. Последва къс, но сърцераздирателен писък. Из стаята се разнесе плачът на новородено дете, а после се чу груб женски глас:
— Ето го незаконороденото, момче е!
Питу поклати глава и погледна баща си. Двамата бяха разбрали какво става в тази минута в жилището на акушерката Красцинска.
— Татко, татко — чу се гласът на една изнемощяла жена, — спаси детето, черният мъж иска да го вземе. Детето, детето!
Глухо хълцане заглуши този вик. Питу потропа на вратата. Вътре прошумоля нещо и Красцинска попита със строг глас:
— Кой е? Сега не мога да отворя.
— Аз съм, хазяинът — отговори Соломон Дулсети. — Имам да ви кажа нещо много важно, госпожо Красцинска.
— Вие ли сте, господин Дулсети, почакайте пет минути. Защо викате? Нали ви дадох хляб? Яжте и мълчете!
— Да почакаме — каза Питу на стареца, — не можем да я безпокоим в работата й.
Плачът и риданията утихнаха за миг. Щом вратата се отвори. Питу се вмъкна вътре. Красцинска много се изплаши.
— Чужденец! — извика тя.
— Аз съм криминалният комисар Питу. Гърбавият показа картата си на акушерката.
— Нямам работа с полицията — извика тя. — Не ми трябват сега мъже в стаята. Там на леглото лежи родилка, която току-що роди.
— Вие признавате, че сте акушерката Красцинска? — извика Питу строго. — Арестувам ви.
— Подлец! — извика рускинята разгневена. — Нека бъде проклет този, който ме вкара в тази беда.
Тя метна гневен поглед.
— Бог ми е свидетел, че не съм бил аз — извика Соломон Дулсети, — полицията претърси цялата къща, а и мене искаха да арестуват.
В това време Питу се огледа из тъжното помещение. В стаята имаше маса, няколко счупени стола и едно разнебитено канапе. В един ъгъл стояха три дрипаво облечени деца. Те бяха от една до три години и всички рахитични — с подути тела и слаби изкривени крака, които не могат да удържат тежината на тялото. Виждаше се по лицата им, че гладуват. Те тъжно гризяха сухи кори хляб, които преминаваха от ръце в ръце. Питу извърна поглед от тях. Той се загледа с любопитство в кревата, намиращ се срещу вратата, през нечистите завеси, които бяха вдигнати. В мръсното легло имаше красива жена. Навярно тя е същата, която току-що роди и викаше за помощ.
Изнемощяла и в безсъзнание, тя лежеше на леглото. Слабите й ръце, извадени навън от покривката, се пресягаха към новороденото, което акушерката беше завила в парцал и беше поставила в долния край на леглото.