— Има ли под нас изба?
— Да — отвърна Дулсети, — но от дълго време не съм слагал нищо в нея. Влажна е, пък и стените са с няколко сантиметра плесен. В помещенията, които са пред къщата ми, има достатъчно място за стоките.
— Откъде се влиза в избата?
— Стълбата е зад онази дъсчена стена. Входът заковах, понеже не исках никой да влиза в това помещение.
— Дай брадва и фенер.
Старият евреин ги донесе след малко. Питу удари с брадвата по стената. От удара прогнилите дъски се счупиха. Входът на зимника се отвори. Блъсна ги непоносима воня.
— Смърди на леш — стисна носа си Дулсети. — Сигурно долу има трупове.
— Но и жив човек — отговори Питу, като взе фенера от баща си.
Гърбавият комисар влезе в избата. Той вдигна фенера, който съвсем слабо осветяваше помещението. Видя, че се намира в подземна пещера, пълна с мръсотии, всякакви гадини и смет. Тук бе немислимо да се живее. Комисарят се натъкна на трупове. В избата имаше седем мъртви деца. Всички бяха червясали. Плъхове и всякакви гадни насекоми се бяха струпали по телата им, но шумът ги подгони към дупките им. В дъното на избата имаше малко прозорче. До него Питу забеляза човек. Клетото същество беше жена. Тя бе толкова отслабнала, че не можеше да мърда и се бореше за живота си, като притискаше лицето си до прозорчето, за да диша чист въздух. Питу се приближи до нещастницата.
— Идеш ли най-после, Емил?
Това бе всичко, което затворената можа да каже с едва доловим глас. После падна в ръцете на Питу. Той я изнесе с помощта на баща си в двора, а после я отнесе в дъсчената постройка, намираща се зад магазина на лихваря.
— Млада жена — каза Дулсети.
— Тя е много красива — добави Питу, — и дявол да ме вземе, ако не я познавам.
— Чудно, същото исках да кажа и аз!
Те поставиха нещастницата на скъсаното канапе, намиращо се в тъй наречената частна кантора на евреина. После й дадоха малко бульон и вино и момичето отвори очи. В този миг двамата мъже възкликнаха едновременно.
— Това е дъщерята на фалшификатора Мирович. После старият прошепна на сина си:
— Тя заложи преди няколко месеца при мене една скъпоценна брошка.
Синът добави:
— Видях това момиче преди няколко месеца в църквата „Нотр Дам“, обкръжена от блясък, като невеста на граф Естерхази.
Какво ли биха казали Емил фон Пикардин и заточеникът на Дяволския остров — недъгавият Мирович, ако биха видели лицето на любимото момиче. Те биха познали Павловна, защото любящото око не се мами, ала те биха били и поразени, ако видеха какво са направили от красивата девойка тези престъпници.
Красотата й не бе загубена, от очите й пак светеше невинност, но преживените мъки и страдания бяха сложили отпечатък по красивото й лице.
— Къде се намирам? — бяха първите думи, които Павловна произнесе, след като се огледа. — Ако още съм в ръцете на ония ужасни хора, имайте милост и ме убийте.
— Успокойте се, госпожице — каза Питу, опитвайки се да говори окуражаващо. — Вие сте спасена от вашите врагове и се намирате под закрилата на парижката криминална полиция, чийто представител съм,аз.
— Вие сте чиновник! — извика радостна Павловна и се опита да стане.
Тя беше толкова слаба, че не можа да се вдигне.
— Пазете се, госпожице — молеше я Питу, — и ако мижете, отговорете на въпросите ми.
— Как е вашето име?
— Павловна Мирович.
— Не бяхте ли невеста на граф Естерхази?
Като чу това име, девойката се сепна, но после отговори тихо: — Да.
— Имате ли роднини в Париж?
— Не, баща ми княз Мирович е умрял. Бащата и синът се спогледаха.
— Бихте ли могли да си припомните как се озовахте в тази изба?
— Жената ме хвърли в нея.
— Ах, Красцинска! Така и предполагахме. Но коя е причината, за да посегне тя на живота ви? Защото извън всякакво съмнение е, че вие щяхте да загинете в избата, ако случайно не бях ви намерил.
— Друг й заповяда да го направи.
— Но кой е той.
Павловна сложи ръце на очите си и замлъкна.
— Отговорете! В случай, че кажете истината, ние ще ви браним от вашите врагове — увери я Питу.
С големи усилия Павловна се привдигна.
— Не, не мога да ви кажа! Този човек има изключително влияние и само някоя извънредна сила може да ме спаси. Кажете ми, господине, ще ме заведете ли при началника си? Нему ще разправя всичко и кълна ви се, че ще ви похваля много, задето ме спасихте.
Гърбавият комисар замълча. Разговорът на девойката с Фон Ла Бриер можеше да бъде от полза за него, защото тя наистина, може да го похвали повече, отколкото ако сам разкаже за случая.