— Вярно ли? — извика той учудено. — Лъжеш се, сестро. Не е нито вечер, нито нощ, а светло утро.
Младата жена зачудено го погледна и той продължи.
— През време на безсъзнанието, в което те бе докарала змията, ти си лежала като мъртва половин ден и една нощ. Тук имаше ужасен ураган, но ти нищо не си чула. Ала аз бях до леглото и те гледах, струваше ми се, че виждах Маджи, когато лежи на обраслата с мъх пейка и само този спомен те опази от дивата ми страст.
Херманса се разтрепера. Свят й се зави, като си помисли в каква опасност е била, докато е спала.
— Да вървим! — каза тя. — По-скоро…
Патрик поклати глава. Той отиде в един ъгъл на пещерата, взе лъка, стрели и ножа си. Херманса го изгледа тревожно.
— Но за какво ти са тия оръжия, нали не те застрашава никаква опасност?
— Имаш право,-сестро!
Той захвърли ножа, лъка и стрелите.
— Готов съм — каза след това Патрик, — да вървим.
Той я поведе през проход, който за учудване на Херманса отиваше все по-надолу.
— Моята пещера — разправяше й, докато вървяха — се намира в един угаснал кратер. Този остров, както и всички други наоколо, има вулканичен произход. Той се е издигнал от морето след вулканично подводно изригване. В канарите направих стъпала и можем да се качим по тях, като по мраморните стълби на някоя вила или дворец…
Преди да стигнат до стълбите, те трябваше да вървят още десет минути. Понеже в този проход беше много тъмно, Патрик хвана съпругата на капитан Драйфус за ръка. Сега започнаха да се качват нагоре.
Наистина Патрик бе казал самата истина. Те се изкачваха по стъпалата, сякаш бяха направени от известен архитект. Херманса видя, че е ден и жадно дишаше свежия морски въздух. Неочаквано двамата се намериха в гъсталак, който мъжът с русата брада разтвори, след като излязоха на открито място. За свое голямо удивление Херманса видя, че се намира на върха на същата височина, където падна убит старият верен Менард.
Младата жена тъжно наведе глава.
— Не ми напомняй за това, сестро — молеше я Патрик. — Отсега нататък само вредните животни ще падат под стрелите ми.
После той поведе Херманса след себе си. Двамата заслизаха по кривата пътека.
— Сега островът ще стане същински рай — каза радостно Херманса. — Макар да ни е сполетяла такава съдба, ще живеем в мир.
— Да, в мир, в мир — повтори Патрик, поглеждайки тъжно в далечината. — Мир ще владее и в душата и в сърцето ми. О, дано дойде този мир!
Неочаквано във въздуха се разнесе гърмеж. Зад един гъсталак светна и куршумът мина край ухото на Патрик.
— Какво беше това, милостиви Боже? — стресна се Херманса. — Емил, Емил, не стреляй.
Разнесе се втори гърмеж и Патрик падна.
Той лежеше на зелената трева сякаш ударен от гръм.
— Печална грешка! — изплака Херманса. — О, Емиле, ти уби добър приятел.
24.
Младата жена се беше хвърлила до простреляния мъж и се опитваше да превърже с края на дрехата си раната, от която бликаше кръв. Херманса се огледа учудена. Изведнъж я заобиколиха четирима, после шестима и най-после осем моряци. Тя видя Емил, придружен от дама и едър мъж, които бързаха към нея.
— Спасена сте, Херманса — извика Емил фон Пикардин отдалеч, като въртеше пушката си над главата.
— Моята ръка не потрепера, когато вдигнах оръжието си за да отмъстя за нашите двама приятели. Вижте, Херманса, тази дама и всички тези храбри мъже кръстосаха океана заради нас и са дошли да ни избавят от този пуст остров.
Херманса не мръдна. Тя не стана да поздрави избавителите си. Жената на капитан Драйфус гледаше с неописуем страх изкривения образ на Патрик, по чието лице вече се виждаха първите признаци на смъртта.
— Какво направихте, Емил? — разплака се тя. — Убихте един благороден мъж!
Умиращият улови ръката на младата жена и я стисна сърдечно. Устата на Патрик се отвориха и той прошепна:
— Не му се сърди, сестро. Аз му прощавам. Това е отмъщение. Живот за живот… Ти ме дари с последното щастие на моя живот, благодаря ти… Моята жена… Аз съм при моята жена…
Главата му клюмна настрана. Умиращият въздъхна дълбоко. Блажена усмивка се показа на устните му. Херманса се наведе и целуна челото на мъжа, когото до снощи мразеше. После затвори очите му. Младата жена, дълбоко трогната, стана и подаде ръка на Алиса и на Емил.
— Вие ще разберете, колко ми е жал за този човек — каза тя, — когато ви разкажа историята на живота му и колко благородно постъпи той с мене.
В същия миг Херманса прегърна Алиса.
— Моето дете? Как е моето дете?
— Андре е добре, здрав е и ви поздравява.
— А бедният ми мъж? — извика Херманса.
— Ние ще го освободим — пошепна й Алиса на ухото.