25.
Когато Жоржина разказа на Матийо Драйфус, че са отвлекли с балон Андре, любимеца на пялото семейство, Матийо разбра, че не се касае за нещастие, а че е извършено злодеяние. Жоржина му съобщи и как полицията веднага установила, че въжето, с което е бил вързан балонът, е било прерязано с нож.
Отначало Матийо Драйфус беше толкова развълнуван и разстроен, че едва можеше да разсъждава, но гой беше от хората, които във всички случаи постъпват разумно. Най-напред настани в леглото леля Ерика. Старата жена толкова,се беше уплашила, че отначало изгуби съзнание, а сега викаше и стенеше, смееше се и се молеше и всички започнаха да се боят да, не се е разболяла. Той изпрати да повикат доктор Хайнрих Бургер, който живееше наблизо. Докато Жоржина се занимаваше с болната, Матийо се разхождаше в работния си кабинет. Кой можеше да нанесе този нов удар на семейство Драйфус. Никой друг — освен граф Естерхази С какви средства, обаче, си е послужил графът, за да извърши това си престъпление? Жоржина говореше за някаква забулена жена.
Изпрати да повикат момичето при него.
— Не успяхте ли да видите лицето на жената, която мислите, че е виновна за злодеянието?
— Не, господин Драйфус, лицето й беше покрито постоянно с гъст, син воал.
Лошо беше известието, защото така едва ли би могла да бъде намерена тази жена.
— Освен Андре и въздухоплавателя нали имаше още двама в балона? — уточни Матийо.
— Да, господин Драйфус, и вашия стар, верен Мишонет беше хванал края на прерязаното въже и така полетя във въздуха.
— Навярно той вече е мъртъв. Сигурно е паднал и загинал. Бедният стар подофицер, какъв печален край.
Чуха се стъпки. Матийо и Жоржина разбраха, че лекарят пристига.
Доктор Хайнрих Бургер предписа на старата Ерика прахове за приспиване и каза, че всичко е от уплаха.
— Да не се е случило нещастие в къщата ви — запита той.
Понеже Матийо знаеше, че лекарят е негов верен приятел и че той се интересува от всичко, което се отнася до семейството на Драйфус, му разправи за печалната случка, — Това е ужасно злодейство — поклати глава докторът, — с балон да отвлекат детето? Къде е сега балонът?
Въпреки голямата тревога, при този въпрос домакинът се засмя:
— Ако знаех само къде се намира!
— Можете да го узнаете.
— Как?
— Всеки балон който се издига, може да се наблюдава — отговори Бургер сериозно. — Колко време е минало откакто се е издигнал?
— Не повече от час.
— Добре — кимна лекарят. — Професор Рокет от парижката обсерватория е мой приятел и не ще ми откаже тази услуга.
Матийо остави Жоржина да наглежда леля Ерика и тръгна с младия лекар. Двамата мъже седнаха в кабриолета и се отправиха към обсерваторията. Доктор Хайнрих Бургер написа няколко реда на една визитна картичка и я изпрати в кабинета на професор Рокет.
Слугата скоро се върна и каза, че професорът ги кани да влязат. Известният учен мъж, чиято глава светеше като билярдна топка, подаде ръка на Матийо и на Бургер и ги запита с какво може да им помогне.
— С помощта на вашите уреди и чрез вашата добрина, господин професоре, желаем да узнаем местопребиваването на един беглец — отвърна доктор Бургер.
Професорът се засмя:
— Съжалявам, господин докторе, че нямам още такива силни далекогледи, с които може да се открие избягал касиер или някоя жена, която бяга от мъжа си.
— Работата се отнася, господин професоре, за балон.
— Това е друго нещо. От Париж ли е пуснат балонът.
Матийо Драйфус разказа на учения какво се беше случило. Професорът стана по-сериозен и се разбърза:
— Трябва да открием къде ще падне балонът, ако още не е паднал. Да не губим време!
Той наложи кадифен каскет и помоли приятелите си също да си сложат шапките. Астрономът поведе гостите си по желязна стълба нагоре.
На Матийо му се стори, че са поели към облаците. Той преброи двадесет и осем стъпала. Най-после професор Рокет отвори желязна врата. Тримата влязоха в стая, цялата от стъкло. Разни астрономически уреди имаше в тази обсерватория. Те служеха за пресмятането на различните разстояния до небесните тела.
Професорът се приближи до голям телескоп, намести се до него и започна да го върти в разни посоки.
Сърцето на Матийо туптеше силно. Не е ли късно вече? Не беше ли паднал балонът? Ако успееше да разбере къде се намира, щеше да узнае и къде да търси Андре. Неочаквано професорът извика:
— Виждам балон! Движи на североизток и е на хиляда метра височина.
Вестта зарадва Матийо.
— Можете ли да видите хората, които се намират в коша на балона? — запита доктор Бургер. — Достатъчно силен ли е телескопът за това.