— Лещите на този телескоп са силни и няма проблеми да се видят лицата на хората в коша. Само че около балона се струпват облаци и се страхувам, че ще попречат.
Предсказанието на професора се сбъдна. Тъмните облаци се сгъстиха толкова, че вече нищо не се виждаше. Светкавици и гръмотевици затрещяха между облаците и заваля силен дъжд. Стихиите бушуваха и през стъклените стени на обсерваторията се разкри величествено-ужасна картина.
Матийо не виждаше нищо. Кръвта му изстиваше в жилите, щом си помислеше в каква опасност се намира неговият любимец. Какво щеше да отговори на Херманса и на брат си за детето, което му бяха поверили?
Най-после дъждът спря. Въздухът се изчисти и отново стана прозрачен. Въпреки това професор Рокет откри балона много трудно.
— Бурята го тласка бързо на юг — каза той на двамата си приятели. — Много чудно, че похитителите на детето се излагат толкова време на опасността на бурята.
След малко ученият оповести:
— Балонът се спуска.
— Къде? — извикаха Матийо и Бургер в един глас.
— На юг, близо до Париж.
— Късно е вече — каза Рокет. — Балонът едва се вижда на хоризонта.
После той започна да пресмята нещо по една карта на Париж и околностите и не след дълго се обърна към Матийо и Драйфус.
— Ще трябва да търсите детето в околността на Белмари, но запомнете, само между Париж и Версай.
Матийо поблагодари на учения мъж. Той нае файтон и се отправи към дома си.
— Какво смятате да правите сега? — запита доктор Бургер преди да се раздели с приятеля си?
— Ще обиколя всичките села, които се намират между Париж и Версай. Все някъде ще ми кажат къде е паднал балонът.
— Това е разумно — кимна докторът. — Пожелавам ви успех.
Когато Матийо влезе у дома, намери човек в кабинета си. Приличаше на работник. Беше облечен в тъмно закърпено палто.
— От един час ви чака този младеж — осведоми Жоржина. — Настоятелно иска да говори с вас.
— Кажете, приятелю — спря срещу него Матийо, — само, моля ви, бързайте, защото нямам време.
— Знам — отвърна той засмян. — Помните ли когато работех като кочияш при маркиза…
— Оставете маркиза, а говорете направо!
— Казвам се Никотин и се занимавам с продажба на храна за добитък. Продавам овес, слама, сено, ечемик и всичко, каквото е нужно за конете. Много парижки каруцари купуват от мен. Аз съм добър и давам на кредит, обаче понякога,трябва да бъда и предпазлив. Преди две години един мошеник ме измами със…
— Оставете това настрана и ми кажете какво искате от мен.
Никотинцак се засмя.
— Нищо не искам, а ви нося нещо.
— Какво? Бързайте. Защото ми пари под краката, все едно, че стоя на въглени.
— Така стоях и аз — продължи Никотин. — но не в тази стая, а в един двор. Купих една кола със сено от един евреин, и то доста скъпо. Можете си представи, как тези евреи…
— Продължавайте, продължавайте!
— Сеното беше натоварено и не мислех за нищо друго при разтоварването му, освен да не е развалено, защото миришеше…
— Това не ме интересува, господине. Като измисляте тези неща от въздуха…
— Да, вярно е, от въздуха, от там дойде — въодушеви се Никотин. — Най-напред падна на сеното! после отскочи и ме перна право в носа, но все пак я улових.
— Какво уловихте? — извика Матийо, които стана любопитен.
— Лулата, която навярно ми е изпратил Бог или свети Петър от небето, тъй като до моя двор няма съседи, та никой не е можел да я хвърли през оградата.
— Донесохте ли лулата?
— Разбира се — отвърна той и почна да бърка в джоба си.
— Но откъде знаехте, че лулата е отредена за мен? — попита Матийо.-
— Понеже в тютюна имаше записка, адресирана до вас.
Казвайки това, той извади от джоба си една лула, в която се виждаше малка хартийка.
— Това е лулата на Мишонет — възкликна Жоржина, — познах я.
— А ето и известие от този верен старик — каза трогнат Матийо и зачете.
„За господин Матийо Драйфус, улица «Фуршамбол» № 25.
Веднага да се предаде срещу възнаграждение.
Жената, която обсеби вашия Андре и която щеше да ме удуши, има голям белег на лицето си. Не се бойте. Подофицерът Мишонет се намира при малкия си любимец. Въздухоплавателят не е подлец, а жената е сатана.“
— Да не би това да е някаква телеграма от облаците? — попита Никотин, след като Жоржина прочете записката. Тези учени със своите открития правят чудеса.
Матийо сложи един наполеон в ръката на мъжа и му благодари, след което се сбогува с него.
— За един удар по носа не е зле — зарадва се продавачът. После помоли Драйфус да не го забравя, ако има нужда от храна за конете си и излезе.