Херманса целуна горещо ръцете му, мъжът й я вдигна на коленете си.
— Клетва срещу клетва — каза тя. — И аз ти се заклевам, че с твърдост ще понеса горчивата съдба и ще ти остана вярна до последния си дъх.
Силна целувка потвърди тази свята клетва на неразделната двойка.
— Ако можех да говоря с брат си Матийо! — въздъхна Драйфус. — Имам да му поръчвам важни работи.
— Може би Марион ще може да го доведе при тебе по същия начин, по който дойдох аз — каза Херманса. — Матийо ще се върне днес от Лондон. Вчера получих от него писмо. Носи добри вести.
— От Лондон ли? — запита учудено Драйфус. — Какво прави той в Лондон?
— Важно е — каза Херманса. — Кажи ми, Алфред, чувал ли си за някоя американка Алиса Тери?
— Спомням си, че съм срещал това име във вестниците. Алиса Тери е прочутата американска детективка. Чел съм за нея, че надминава всичките европейски и американски детективи и че имала големи успехи.
— Да, Алфред — съгласи се Херманса радостно, — както ми пише Матийо, Алиса Тери е много хитра, тя успявала да разкрие най-тайните престъпления. Избавила е много невинни хора от тъмницата, заловила е много престъпници.
— Дано Бог й помогне да стане и моя избавителка — каза Драйфус с надежда.
— Алиса Тери ще избави и тебе, Алфред, от ужасния затвор — продължи Херманса. — Брат ти Матийо я ангажира и тя още днес ще дойде ^ Париж. Ще й заплатим един милион, ако успее да открие истинските крадци на тайните държавни документи и докаже твоята невинност.
Не е възможно да опишем колко въпроси и отговори се размениха в този час между двамата, колко пъти Херманса гали бледото лице на нещастния си мъж и колко горко оплаква мъките и страданията на горчивата му съдба.
Най-после думите като че ли свършиха, целувките ставаха по-горещи, докато Херманса се намери в прегръдките на любимия си и всичко утихна в ужасната подземна тъмница. Страшната дупка се превърна в храм на чиста, истинска любов и от ъглите, където бяха скрити тъмните сенки на отчаянието, любовта, мъките и скръбта, се яви духът на Купидон, който закриляше любещата се двойка.
Изведнъж по стълбите се чуха тежки стъпки. Херманса побледня и се отдръпна от мъжа си. Това не бяха стъпките на Марион, която идваше да я вика, това бе друго лице, това бе мъж.
Жената изпусна сърцераздирателен вопъл и се хвърли в прегръдките на мъжа си.
Осветен от бледите лъчи на луната, граф Естерхази застана пред тях.
— Черният майор — извика Херманса разтреперана.
Естерхази впи кръвожадни очи в жертвите си. Такъв гняв го бе обзел, че измина повече от минута, докато проговори.
— Какво правите, госпожо, при затворника? — извика той. — Кой ви е пуснал? Клетвопрестъпникът ще заплати с главата си, а вие ще получите строго наказание за нарушение на закона и подкуп на чиновниците. Временно сте моя пленница, госпожо, и трябва да дойдете с мене веднага при военния министър. Той ще реши какво да стане с вас. Последвайте ме, моля, моята кола е пред затвора.
— Милост, милост, граф Естерхази — извика Херманса. — Доскоро бяхте най-добрия приятел на моя мъж и не вярвам, че желаете да ни направите още по-нещастни.
— Госпожо, аз съм войник и изпълнявам само дълга си — отвърна графът студено. — Да, аз бях приятел на честния капитан Драйфус, обаче не познавам шпионина Драйфус!
— Естерхази, ти си подлец — извика капитанът и стисна юмруците си. — От най-добрия мой приятел си станал най-големия ми враг. Постъпваш с мене непочтено и низко, но само едно ще ти кажа: твоят баща, приятелят на моя баща, ако можеше да научи как ти се отплащаш за добрините на Драйфусовия род, нямаше да намери спокойствие в гроба си.
Подземното пространство бе огласено от демонски смях:
— Моят баща ли? — беше дрезгавият отговор. — Ти ми напомняш за покойния ми баща? Казвам ти, че мъртвият щеше да ме благослови, ако те видеше опозорен в затвора като шпионин и ако знаеше, че аз…
Изведнъж черният майор спря. Той замълча за минута и после продължи със заповеднически тон:
— Ако дръзнете да кажете още една дума, пленнико, без аз да ви запитам, ще дам заповед да ви поставят окови. Вие, госпожо, трябва да дойдете при военния министър. Ако се противопоставите, ще дам веднага сигнал за тревога и положението на вашия мъж ще се влоши.
.— Ще дойда с вас при военния министър. Той няма да съди една жена, която е отишла при мъжа си в затвора без чужда помощ. Готова съм да чуя присъдата на военния министър, понеже знам, че ще ми прости.
— Толкова по-добре за вас — надсмя се Естерхази и се отдръпна.
Херманса използва случая и прегърна още веднъж своя мъж. Капитанът притисна сърдечно жена си до гърдите си и й прошепна: