При пристигането на Михаил Михайлович със заточениците, в болницата на Тоболск бяха настанени вече седем затворнически транспорта. Само една малка стая беше свободна. В нея имаше седем-осем легла, поставени близо едно до друго. На тях трябваше да се сместят деветнадесет заточеници. Павловна беше двадесетата.
— Тя е болна — обясни хетманът на инспектора на болницата. — Нека спи в стаята, определена за мене.
Сложете малко слама пред вратата, ще легна на нея и ще се завия с вълнената си наметка.
Така Павловна не беше заставена да диша заразения въздух, с който бе изпълнено помещението и от който умряха четирима нейни спътници.
В това време Питу помоли един казак да отнесе вещите му в градоначалството, защото, узнавайки каква е болницата, отказа да спи в нея. Той реши да отиде при градоначалника и да се оплаче от хетмана. Но той не се запъти направо там, а реши първо да разгледа града. По време на разходката си неочаквано забеляза, че старият подофицер върви на десетина крачки зад него и го следи.
— Защо вървите подир мен? — запита усмихнато Питу.
— Правя това, което правите и вие — разглеждам града.
Гърбавият комисар избъбра някаква ругатня и продължи пътя си.
— Чини ми се, че хетманът е изпратил този стар подлец, за да види ще отида ли при градоначалника да се оплача. Нека разбере, че съм го сторил.
Питу стигна до градоначалството, а след него неотклонно вървеше казакът.
— Гръм да те убие, нямаш работа тук — смръщи се Питу.
— Нямам — отвърна казакът и влезе заедно с него в кабинета.
Гърбавият се приближи с достойнство до градоначалника:
— Казвам се Питу и съм комисар от Парижката криминална полиция.
Старият казак на свой ред застана пред градоначалника, извади от джоба си писмо и му го подаде.
— Извинете господине — обърна се градоначалникът към Питу, — писмото е от важен служебен характер и трябва веднага да го прочета.
Чиновникът разпечата плика, прочете текста и се усмихна.
— Как се казвате? — запита той гърбавия.
— Питу, комисар от френската полиция. Руското правителство трябва да ми благодари, че успях да открия и предам една нихилистка. За да се уверя дали наистина ще я изпратят в Сибир, дойдох да я придружа дотук.
— Добре сте дошли, господин Питу — усмихна се пак градоначалникът дружелюбно. — Това писмо, което сега получих, се отнася за вас.
— За мене ли? — запита французинът учудено.
— Да, задължават ме да ви приема като гост в градоначалството. Докато сте в Тоболск ще имате тук стая на разположение.
— Благодаря ви най-учтиво — поклони се гърбавият. — Виждам, че и русите знаят как да се отплащат, когато им се прави услуга.
— Мисля, че сте уморен, господин Питу. Желаете ли да отидете в стаята си?
— Да, разбира се, уморен съм от дългия път, но преди това искам да ви се оплача.
— Да се оплачете ли? От кого?
— От хетмана Михаил Михайлович. Той е офицерът, който предвождаше транспорта на заточениците.
— Какво е направил?
— Той наскърби онази красива нихилистка, която аз предадох на петербургската полиция. Миналата нощ се опита да извърши насилие над нея. Аз я отървах. Този човек беше толкова безсрамен, той ме ритна толкова силно, че паднах.
— Това е голямо обвинение, господин Питу — заяви градоначалникът, като поклати глава. — Утре заран ще се запозная със случая. Ще му заповядам да се яви при мен в девет часа.
Чиновникът написа няколко реда на една хартия, сгъна я и я даде на подофицера, който беше още в стаята.
— Предай това на хетмана и му кажи да бъде точен!
Казакът излезе.
— Благодаря ви, господин началник — каза Питу учтиво. — Смятам, че този младеж, който не може да обуздае низката си страст, трябва да бъде изпратен на заточение в Сибир.
— Бъдете уверен, господин Питу — отвърна градоначалникът, — че утре по това време виновникът ще бъде осъден на тежка работа в някой сибирски рудник.
Французинът тържествуваше.
— Тежка работа в някой сибирски рудник! — повтори Питу, който не се надяваше, че толкова скоро ще накажат хетмана. — Ха, ха; ритането ще излезе скъпо на този защитник на невинността!
Белобрадият руснак позвъни и един пъргав, добре облечен слуга влезе в стаята.
— Иване — заповяда чиновникът, — заведи господина в най-добрата ни стая и се погрижи да му се приготви добра вечеря!
След като се поразговори с градоначалника, Питу последва пъргавия, висок Иван, който отключи една желязна врата и го покани да влезе в не много висока стая, на чийто прозорец имаше решетка.