32.
Граф Естерхази седеше на канапето в стаята и пушеше ароматни египетски цигари една след друга, като се опитваше да чете един новоизлязъл роман, но все не успяваше. Мислите му бяха заети с други неща, а не с влюбените, които играеха главната роля в романа. Най-после майорът захвърли книгата и стана.
— Просто да полудееш — мърмореше той, докато се разхождаше разтревожено по мекия килим. — От известно време насам ме сполетяват само нещастия. Като че изворът на щастието ми е пресъхнал или пък е залязла добрата ми звезда. Не успях да изиграя комедията на Матийо Драйфус, като наредих да му откраднат детето. От думите на Помпадура не мога да разбера нищо. Тя каза, че й отнели детето в някаква мелница при Белмари. Това ми се вижда чудно. Помпадура не е такава жена, на която лесно може да се отнеме това, което веднъж притежава. Ако не знаех, че ми е толкова предана, щях да мисля, че ме е измамила и че държи детето за свои цели.
Слугата влезе и прекъсна мислите на графа.
— Господин доктор Дюбоа моли да го приемете — каза той.
Естерхази трепна, но изведнъж се опомни.
— Доктор Дюбоа ли? Въведете го. — И след като остана за миг сам, заразсъждава трескаво. — Доктор Дюбоа, собственикът на лудницата, в която съм настанил Клаудина Лорет. Какво иска от мен? Да, аз му дължа десет хиляди, които му обещах, но трябва да си отиде както е дошъл, тъй като в момента нямам нито част от тази сума.
Вратата се отвори и доктор Дюбоа влезе. Той поздрави граф Естерхази. После сам заключи зад себе си и запита шеннешком:
— При вас ли е?
— Кой? — стресна се черният майор.
— Клаудина Лорет, лудата!
Графът побледня и се изсмя иронично.
— Господин докторе, аз ви предадох лудата, за да бъде добре пазена, а сега идвате и ме питате дали не е при мен. Къде ще е, ако не е във вашата лудница?
— Избягала.
Естерхази скочи, като че искаше да се нахвърли върху доктора.
— Нещастнико! — кресна му зло. — Оставили сте лудата да избяга?
Мъжът със златните очила вдигна смутено рамене.
— Навярно е много неприятно за вас — каза той, — много неприятно, но не мога да го променя. Една нощ жената пробила тавана на стаята си, отишла на покрива, оттам се спуснала по водостоците. Чудно ми е, как не е паднала.
— За двама ни щеше да бъде по-добре, ако се беше убила — продума черният майор, — но кога стана това?
— Преди четири дена.
— Едва сега ли ми го съобщавате?
— Преди това направих всичко, за да я заловя, претърсвайки всяка местност от Париж до Версай, но напразно.
Естерхази се хвана с две ръце за главата.
— Докторе — каза той на Дюбоа, — знаете ли, че невнимателното гледане на тази жена може да стане причина за моето опропастяване?
— Не, графе, мога да ви утеша.
Дюбоа сложи доверчиво ръката си на рамото на граф Естерхази и остро го изгледа през очилата си.
— Слушайте, майоре. Клаудина Лорет не беше луда, когато ми я предадохте. Не ме прекъсвайте, защото аз като лекар познавам хората и никога не ще повярвам това, което ще ми кажете. Клаудина беше душевно здрава. Но сега вече е болна.
— Значи, тя е…
— Луда — добави тихо Дюбоа.
На черния майор му стана по-леко.
— Следователно, аз съм изпълнил всичко, каквото искахте — продължи докторът. — Жената полудя в моето заведение и то благодарение на лошото отношение. От няколко седмици тя постоянно говореше неразбрано и даваше сигурни признаци, че е луда. Ако някой сега говори с нея, веднага ще познае, че е болна. Затова, граф Естерхази, вие няма от какво да се боите.
— Но кой ви каза, че се боя от нея? — извика високо черният майор. — Аз смятах Клаудина Лорет за луда, още когато ви я предадох.
Доктор Дюбоа го изгледа изненадан. Зениците на очите му се разшириха.
— Тъй ли се отнасяте с мен? — изкрещя той. — На мене ли искате да припишете престъплението, което извършихте? Вие обаче се лъжете. Искам възнаграждението си — десет хиляди франка, които ми обещахте. Ако до три дни не ми броите сумата — тогава знам как да постъпя.
Дюбоа взе шапката си, която бе оставил на един стол, и тръгна към вратата.
Естерхази разбра, че беше сгрешил. Лекарят се обърна и добави:
— Граф Естерхази, има долни хора, които не държат на думата си, и те приличат на вас. Всеки подлец се старае да угоди на другаря си, когато се отнася за някаква търговия, но вие сте от ония коварни мъже, които лъжат и съмишлениците, и помощниците си.
— Подлец! Какво дрънкате?
— Много повече ще дрънкам, ако до три дни не ми изплатите десетте хиляди. Ще съобщя всичко, ако ще и да бъда опропастен.