Той си отиде. Естерхази уплашено гледаше след него.
— Нищо друго не ми остава освен да му броя парите. Но откъде да ги взема? — засмя се тъжно той. — Кредитът ми е изчерпан и никой няма да ми даде назаем и пет пари. Сега бих искал да владея изкуството на бившия си тъст Мирович. Той можеше да се снабди с милиони, когато пожелае, макар и фалшиви.
— Нещастие ще се случи, ако не ме пуснете да вляза — чу се един познат на Естерхази глас. — Аз съм Соломон Дулсети и ако поискам, утре няма да прислужвате на графа, защото ще бъде заставен сам да си прислужва.
— Друг демон иде, за да ме терзае — прошепна черният майор и скръцна със зъби.
Влезе Соломон Дулсети.
— Пари ли искате? Сега нямам! — посрещна го Естерхази.
— Не мога да чакам вече — отвърна Дулсети. После измъкна от джоба си пакет книжа и ги вдигна над главата си.
— Неизплатените полици са неудържана честна дума. Бащата на красивата годеница се оказа фалшификатор, но защо трябва да фалирам аз? Господин графе, дължите ми четиридесет хиляди франка заедно с лихвите и лихви на лихвите. Вие ме излъгахте.
— Мълчи, или ще опиташ камшика ми! Соломон Дулсети се изкикоти. Графът взе камшика си.
— Когато имате нужда, съм добър, но щом поискам парите си — тогава искате да ме биете.
Страшно разгневен Естерхази се приближи до стария евреин и вдигна ръка да го удари. Но Соломон Дулсети не се боеше.
— Удряйте — извика той! — Поне ще изтърсите праха от вехтото ми палто, защото трябва да бъда чист, когато отида при военния министър.
— При военния министър ли? — стресна се Естерхази. — Какво сте намислил?
— Казвам ви, че веднага ще отида при Негово превъзходителство военния министър и ще му съобщя, че не сте изплатили полиците си.
— Какво ще спечелите, ако направите това, Соломон Дулсети?
— Поне ще си отмъстя.
— Не ще ли е по-добре, ако си получите четиридесетте хиляди франка?
— Да, но откъде да ги получа?
— Ако ми дадете три дни срок, ще ви ги изплатя. Евреинът се усукваше като змиорка.
— Искате пак отсрочка? — пъшкаше той.
— За последен път. След три дни ще имам парите.
— Не може, заклел съм се, че ще отида при военния министър. Ще отида в дома му и ще се върна, все едно, че съм бил при него.
— О, мъдри Соломоне — извика граф Естерхази, — вие сте изпълнил клетвата си, нали ще ме почакате три дни?
— Да, господин графе, но нито час повече.
— Добре.
— Ще ви помоля, като дойде срокът, изплатете ми четиридесет хиляди и останете в бъдеще мой клиент. Засега сбогом.
Лихварят излезе. Черният майор отиде към вратата, през която беше излязъл евреинът, и я заключи. После застана в средата на стаята. Очите му светеха, а лицето му бе бледо.
— Съдбата го искаше — каза той. — Тя сама ме тласна в бездната. Още веднъж трябва да сторя това, от което се страхувам. Престъплението, за което наклеветих Драйфус и което сам извърших, предателството, което ме спаси веднъж, трябва да го повторя! Но ако направя това, значи да нося сто крачки бомба, чийто фитил е запален. Може би не е толкова опасно. Веднъж вече успях да скрия вината си, но този път… Никой не се съмнява в мен в Генералния щаб. Ха-ха, граф Естерхази, бъди мъжествен, светът иска да бъде мамен и черният майор знае как да го прави!
На сатанинското му лице беше изписано твърдо решение. Майорът отиде в съседната стая, която му служеше за спалня. В нея имаше разни препарирани животни, между които и бяла птица — рибар.
Естерхази я взе и натисна дясното й око. Гърдите й се отвориха. Черният майор извади оттам няколко навити документа. Това бяха същите документи, които беше откраднал от бедния капитан Драйфус. Подлецът държеше в ръката си тези документи, които бяха погубили живота на един мъж, щастието и честта на една цяла фамилия!
Нещастният капитан би дал живота си, ако можеше да намери тези документи! На драго сърце щеше да умре, само и само да спаси честта си. Но кой можеше да помисли, че са скрити в тялото на една препарирана птица? Кой можеше да помисли, че този подлец, който се представяше за приятел на Алфред Драйфус, ги е откраднал, за да ги използва срещу капитана?
Беше дошло времето, когато трябваше да си помогне с тях. Черният майор може би не желаеше да извърши предателство, но обстоятелствата го заставиха да го стори. Дюбоа имаше да взема от него десет хиляди, евреинът четиридесет, а и останалите кредитори очакваха с нетърпение да им плати. Майорът трябваше да се снабди с пари. Водата беше дошла до устата му. Беше загубен, ако не предаде Франция.
Естерхази гледаше с трескави очи документите.
— Този, който има нужда от тези книжа, сигурно ще ми брои триста хиляди — каза си той. — Тези планове показват на враговете на Франция пътя, по който могат да навлязат в сърцето на страната! Сега на работа!