Херманса затвори очи, за да не срещне неговия страшен погледа, като се отдалечаваше полека и дойде до заключената врата. Тя почувства тялото на високия мъж с черната брада толкова близо до себе си, че чу ударите на сърцето му и почувства неговите колене да се допират до нейните.
— Оставете ме — изплака тя, — смилете се над детето ми, ако не зачитате честта на една жена, която обича само своя съпруг и която се възмущава от изкусителите.
— Мъжът, когото обичаш, не заслужава твоята любов — каза тихо Естерхази на ухото й, — Той ти е изневерявал хиляди пъти, той ти е изневерявал с друга, а ти си останала непорочна, докато той лежеше в краката на едно улично момиче.
Херманса отблъсна с двете си ръце клеветника.
— Лъжеш — извика тя. — Драйфус ми е бил верен. Както вярвам в Бога, така вярвам в него.
Хубавата жена се изправи гордо като разгневена богиня пред черния майор. Красотата й още повече палеше желанията на този развратник.
Смях задави гърлото му.
— Ще ти кажа, Херманса, как се казва любовницата на твоя мъж.
— Млъкнете, не искам нищо да чувам, вие лъжете!
— Любовницата на вашия мъж се казва Клаудина Лорет. Тя е циркова артистка и от любовта им се роди дете.
Херманса се свлече като ударена от гръм на пода.
— Ти даваш, Боже, още сила на този подлец да говори — извика тя измъчена и отчаяна. — Нека онемее този език, който изрича такива лъжи и опетнява честта на един човек и на цялата му фамилия!
— Желаеш ли да ти го докажа? Ще ти донеса доказателство. Имам няколко писма, които твоят мъж е писал на любовницата си.
— Ти, навярно, си ги фалшифицирал и ще ги накъсам… ще ги стъпча с крака…
— Трябва да ми вярваш — извика Естерхази е разтреперани устни, като протегна ръцете си към нея. — Искам да ми вярваш, а него да презираш! Ти си сега моя и ще вършиш това, което аз искам.
Естерхази стисна здраво безпомощната жена и я притисна към себе си. Майорът прегърна стройното й тяло и го притисна толкова силно към гърдите си, че тя извика отчаяно. Щеше за малко да я удуши в прегръдките си.
— Целуни ме — извика той, аз няма да се уморя да те целувам.
Двамата се сборичкаха. Устните на майора търсеха нейните и както змията се увива около жертвата си, за да строши костите й, тъй и неговите ръце силно стискаха тялото на беззащитната жена.
Графът успя да й свали воала и шапката, целувайки красивата й черна коса. Тогава отчаянието и страхът дадоха на слабата жена неочаквана сила. Тя се бореше отчаяно за своята чест.
— Ще се хвърля през прозореца — извика Херманса и блъсна майора с все сила. — Нека моята кръв падне върху тебе, зли човече!
Жената се втурна към близкия прозорец, за да изпълни страшното си намерение, но преди да стигне, ръцете на майора я сграбчиха и той я повлече към леглото.
Херманса успя да се отърве още веднъж от неприятеля си. В тази минута й дойде една мисъл, която й даде надежда за избавление. Младата жена се втурна към ъгъла на стаята, където се намираше шашката на майора. Тя извади сабята от ножницата и я завъртя над главата му.
— Развратнико, само да посмееш да дойдеш до мене — извика Херманса със светнали очи. — Сега имам оръжие, с което мога да защитавам честта си. Ако не сполуча да пробода подлото ти сърце, върхът на тази сабя ще се забие в моите гърди.
Думите й се сториха забавни на майора и той се изсмя:
— Красива моя Херманса, това не е играчка за тебе — каза той. — Въпреки че трябва да призная — в очите ти блести храбростта на войника. Ти ставаш още по-красива и това увеличава горещото ми желание да бъдеш моя. Дай ми сабята!
— Смърт за тебе — извика жената и вдигна ръка, за да нанесе силен удар в гърдите на своя враг.
Естерхази се бе приготвил за нападението: Само с едно извиване на тялото избягна удара и пръстите му конвулсивно стиснаха бялата нежна ръка на красивата жена, която изпищя от болка и изпусна оръжието.
Надеждата да се спаси изчезна, силите й я напущаха. Без да се противи, тя остави майора да я вдигне. Развратникът я отнесе до леглото и я сложи върху копринените възглавници. Омърсена от неговите целувки, тя извика: Алфред, Алфред, никога вече няма да те видя! Още се бореше за честта си, но силите й от минута на минута отслабваха.
Насилникът мислеше, че вече е постигнал целта си, очите му светеха със сатанински огън, когато се дочуха стъпки откъм стълбата, която водеше към стаята.