Матийо беше ядосан заради проиграния шанс.
— Успокойте се, господин Драйфус — потупа доктор Бургер приятелски другаря си. — Това джудже е по-гъвкаво от змия. Значи, това беше вестникарчето, което ви продаде фалшивия „Фигаро“. Сега поне знаете как изглежда и при друг случай ще можете да го хванете. Я вижте, малкият дявол е изгубил нещо.
— Изгубил е кърпата, си — вгледа се Матийо с интерес.
— В нея има още нещо — разбра доктор Бургер и се наведе да вдигне предмета. — Плоча — извика той учуден и я показа на Драйфус. — На нея е написано нещо, прочетете го, не ви ли се вижда странно написаното?
Матийо гледаше смаян няколко минути плочата. Устните му мърдаха и той прочете следните думи: „Човекът с пелерината пътува за Брюксел. Той телеграфира за Андора.“
— За Андора ли? — запита доктор Бургер. — Къде се намира това място?
— В Пиренеите — отговори Матийо и добави. — Когато нещастният ми брат Алфред и аз бяхме още приятели с граф Естерхази, той често ни разправяше, че майка му живее в Андора! Знаете ли какво мисля за това?
— Не, приятелю!
— Човекът с пелерината, който пътува за Брюксел, не е никой друг освен Естерхази, който се е преоблякъл.
— Защо ли се е преоблякъл?
— И вие питате още! За да извърши някое ново престъпление. Може би иска да подпали някоя нова бомба и да хвърли щастието на Драйфусовия род във въздуха. Но този път не ще ми избяга?
— Смятате да го преследвате?
— Да, ще замина за Брюксел — отговори Матийо, — и то със същия влак, който тръгва след пет минути. Моля ви, господин докторе, съобщете на леля Ерика и на Жоржина, че бях принуден да отпътувам, но не им казвайте къде и с каква цел.
— Вие не сте готов, господин Матийо, за това пътуване. Трябва ви поне едно одеяло да си увиете краката.
— Нощите са топли, а до Брюксел са само шест часа път. Пари имам достатъчно, значи, нищо не ми пречи да замина.
Драйфус стисна сърдечно ръката на Бургер и замина. Влакът тръгна и граф Естерхази не предполагаше, че в същия вагон пътува и най-големият му неприятел. Той даже не помисляше за Матийо.
Черният майор често попипваше гърдите си, за да се увери, че ценните документи, които искаше да продаде в Брюксел, се намират в джоба на жакета му. Той не се интересуваше, че с продаването на тези тайни планове извършва най-мерзкото престъпление, което един офицер може да стори, най-подлото нещо, което можеше да извърши човек. Беше решил да продаде родината си за триста хиляди сребърника. А беше свободен, почитан и уважаван!
33.
„Бригита“ отплава. Тя пореше вълните със скоростта на делфин. Красивият параход се носеше към Френска Гвиана. Първата негова благородна задача беше решена.
На борда му се намираха спасените от остров Пърсифъл. Сега бързаше да разреши и втората си задача — да спаси нещастния капитан Драйфус от Дяволския остров.
— Намираме се на ширината на Каена — съобщи един ден капитан Клаус Грот на Алиса, Херманса и Емил, когато седяха с него на масата. — Делят ни петстотин мили от сушата и с разрешението на нашата комендантка (при тези думи той се поклони на Алиса.) ще гледаме да не се доближим много до крепостта Каена. Французите имат добри оръдия.
— Ние и не възнамеряваме да се приближим с парахода до крепостта — отговори усмихната Алиса. — „Бригита“ ще навлезе в устието на Амазонка. Оттам ще направим набег но суша до Каена. Само така бихме могли да стигнем до Дяволския остров и да избавим капитан Драйфус.
— Кои ще вземат участие в похода? — попита Пикардин.
— Само четирима: Херманса, вие, капитан Грот и аз. Параходът и матросите ще останат в устието на реката под командването на помощник-капитана и ще чакат докато се завърнем. Ако успеем да спасим капитан Драйфус, веднага ще отплаваме.
— Дано Всевишният помогне да успеем в нашето благородно дело — каза Херманса и отправи поглед към небето.
— Ще трябва да вземем един моряк за прислужник — добави Клаус Грот. — Не ще бъде лошо, ако взема трима от добрите моряци и им възложим да поддържат връзките между нас и парахода. Препоръчвам за прислужник стюарда Жак.
— Защо именно Жак? — запита бързо Херманса.
— Защо именно него? — заобяснява Клаус Грот. — Защото е умен младеж, на когото могат да се възложат всякакви работи. Той ми е много благодарен, задето спасих живота му и го взех на парахода.
— Съмнявам се в този човек — промълви неуверено Херманса.
Алиса, Пикардин и Клаус Грот я изгледаха учудени.
— Имам основание да се съмнявам в него — продължи съпругата на капитан Драйфус тихо. — Преди три дни имахме съвещание, отнасящо се до похода ни в Каена. Съвещанието ни не беше завършило, когато станах, за да взема забравената в каютата кърпа. Когато отворих вратата, видях Жак, че ни подслушва.