— Значи, той ни е послушвал — отрони Алиса замислено. — С това е показал неблагонадеждността си. Извинете, любезна Херманса, но той може да го е сторил от любопитство, без да е имал някакво лошо намерение. Да послушаме съвета на капитана и да вземем за прислужник Жак.
В същия миг Жак влезе в салона, сложи ликьор и цигари на масата и после се обърна, за да си отива. Но при вратата се спря:
— Извинете, господин капитан, желая да ви попитам нещо.
— Кажи! — рече Клаус Грот и запали цигара.
— Вярно ли е това, което моряците разказват за вампира?
— Какво са ти разправили за вампира?
Жак се огледа няколко пъти из салона и после продължи:
— Моряците разправят, че нощем на парахода идвал таласъм и предсказвал с тропот, че „Бригита“ ще потъне в морето.
Клаус Грот се разсмя така, че сълзи потекоха от очите му.
— Щом са ти го казали моряците, сигурно е истина — хълцаше той. — Ха-ха, Жак, не вярвах, че си толкова глупав.
— Господин капитан — каза Жак и изгледа плахо Алиса, — но аз го чух като тракаше тази нощ.
— Кой тракаше, вампирът ли?
— Да, господин капитан, вампирът. Към полунощ се прибрах в каютата си и легнах, ала не се минаха и десет минути и из парахода започна да се хлопа. Вие не чухте ли?
— Не съм чул нищо — отвърна Клаус Грот. — Може би дамите или господин баронът са чули?
Херманса и Пикардин се засмяха и казаха, че нищо не са чули. Само Алиса беше сериозна и внимателно наблюдаваше стюарда.
— Трябва да съм сънувал тогава — каза Жак откровено. — Извинете, господин капитан. Аз не се боя от вампира, но се страхувам да не се случи някаква злополука с хубавата „Бригита“ и да не по…
— Добре, Жак — прекъсна го Клаус Грот. — За такива неща не трябва да се мисли, а още по-малко да се говори. Що се отнася до нощното тракане на тъй наречения вампир — бъди спокоен. Тракането не е от вампира, а от моряците. Казвам ти веднъж завинаги, че не съществуват никакви таласъми и вампири. Това днес се знае от всяко дете и е срамота да се говорят такива глупости. Ти произхождаш от народ, който не вярва на такива суеверия и дивотии. Другарите ти те вземат за глупак и искат да те плашат с вампири и разни други глупости. Иди си и бъди по-умен.
Жак излезе от салона, а Клаус Грот засмяно се обърна към Херманса.
— Госпожа Драйфус, този ли смятате за злобен? Жак е най-невинното същество, което съм срещал на света.
— Господин капитан — започна неочаквано със строг тон Алиса, — трябва все пак да се пазим от този човек. В бъдеще не трябва да говорим нищо пред него за плановете ни относно освобождаването на капитан Драйфус.
— Защо?
— Той не е този, за който ни се представя? Алиса стана и напусна салона.
Херманса, Пикардин и Клаус Грот се спогледаха учудени. — Ако нашата комендантка говори така — промърмори Клаус Грот и се почеса зад ухото, — значи е така! Какво ли е открила у Жак, че го подозира?
— Нещо особено, добри ми Клаус Грот — тя разсъждава само заради една перука. А то не е малко за една американска детективка, която подозира един човек, който казваше, че е войник, а носеше руса перука.
Не трябва да се чудим, че американката направи едва днес това откритие. Досега тя не бе се вглеждала добре в стюарда. Казаното от Херманса я накара да разгледа този човек по-внимателно. И понеже у Алиса вече се бе зародило подозрение към Жак, тя следеше всяко негово движение. Но настъпи нощта и американката не успя да открие нещо повече освен това, че Жак носеше руса перука и че си даваше наивен вид, когато някой го наблюдаваше. Към полунощ Алиса се оттегли в каютата си и си легна. Ала откритието не я оставяше на мира и не й даваше да заспи. Тя изпадна в лошо настроение, обзеха я тъмни предчувствия. „Бригита“ цепеше вълните. Нощта бе приятна и ясна. Меката лунна светлина проникваше в каютата на младата американка и осветяваше някак тайнствено всички предмети. Мислите на Алиса летяха през морето, достигнаха до Париж и диреха онзи, който бе постоянно в душата й. Мислите й летяха към Матийо Драйфус.
— Ще го видя ли някога? — прошепна тя тихо. — И желая, и не желая това. Сърцето ми ме зове към него, душата ми го желае и любовта ми принадлежи само нему — изтръпвам при мисълта за срещата ни — тогава ще трябва да открия тайната на моя живот.
Студени тръпки побиха красивото й тяло, щом си помисли за тази среща. Хубавата американка се покри с лека завивка. Тя подпря с ръце главата си и се загледа в пространството.
— Ще ме обича ли, ако му открия всичко? Не искам нищо да крия. Матийо трябва да знае коя съм. Той трябва да знае, че съм…