Равелак се наведе над нея и тя видя животинския блясък в очите му. Смрадливият му дъх достигна до нея и ръцете му обхванаха красивото й тяло.
— Чувала ли си нещо за убиеца Равелак? — запита я този човешки изрод.
Дори и да искаше да отговори на въпроса, Алиса не би могла, понеже устата й беше запушена с кърпа. Клетницата обаче му отвърна с очи. Тя хвърли такъв презрителен поглед към него, че той разбра — тя го познава.
— Ха-ха-ха, виждам, че ти е познато това име! — изкиска се престъпникът. — Знай тогава, че си във властта на убиеца Равелак, който удушава жените с целувките си.
Животното се наведе още повече над жената, за да я целуне, устните му бяха подути като на сит пияница и искаха да се впият в устните на красивата американка, ала отгоре се чу силен шум. Равелак се уплаши и остави жертвата си.
— Време е вече, трябва да свърша с тебе, ще умреш, ала преди това искам да ти кажа няколко думи, за да знаеш, че аз измамих всички ви. Капитан Драйфус никога няма да бъде освободен от Дяволския остров. „Бригита“ никога няма да стигне до Френска Гвиана, а ще се намери на дъното на океана. Семейство Драйфус има големи неприятели и аз съм техен помагач.
Изродът се изкикоти, обърна се и взе чука.
— Ще ти счупя главата — каза той и го вдигна над клетницата.
Алиса затвори очи. Тя очакваше смъртоносния удар, но убиецът се изсмя и хвърли настрана чука.
— Няма да умреш тъй леко — скръцна със зъби той, — трябва да се измъчваш и да умреш бавно. Виждам, че не се страхуваш от смъртта, но аз ще ти покажа как се умира.
Злодеят започна да вади чеповете от трите дупки, които беше пробил в обшивката на парахода. Алиса гледаше с ужас злокобното дело на убиеца. Нещастницата се опита да махне кърпата от устата си, ала не успя.
Водата нахлу с шум в помещението. Злодеят се затича към трапа, ала неочаквано се спря пред жертвата си. Той видя, че от единия пръст на клетницата се появяват огнени лъчи. Това бе диамантеният пръстен, който Матийо Драйфус бе дал на любимата си при раздяла.
— Ха — ухили се Равелак, — виждам скъпоценен диамант. Ще взема пръстена за спомен. И без това ти ще се удавиш. Ха-ха-ха, аз ще съм единственият, който ще напусне „Бригита“ жив. Лодката ми вече е готова и е снабдена с всичко нужно, а другите…
Алиса не можа да чуе другите думи. Равелак бързо се изкачи по стълбата и изчезна. Люкът над нея се затвори. Тя остана сама в ужасната бездна, осъдена на ужасна, мъчителна смърт. Водата непрестанно нахлуваше и все повече и повече пълнеше помещението. След няколко минути нивото й щеше да стигне до сандъка, на който беше Алиса.
— Моите приятели спят — прошепна американката. — Те не предчувстват страшната опасност. Като се събудят, ще бъде късно.
Неочаквано Алиса почувства, че сандъкът се повдига. Той започна да плава във водата. Покачващото се ниво повдигаше Алиса все по-високо и по-високо. Клетата предвиждаше ужасния си край. Тя знаеше, че ще бъде смазана, когато водата притисне сандъка до тавана на помещението. Ужасно отчаяние обхвана младата жена. Тя още веднъж се опита да махне въжетата от ръцете и краката си и почувства, че възелът се развързва. Явно бе, че самият Равелак го бе донякъде отвързал, когато вадеше пръстена от ръката й.
След минута въжетата паднаха от ръцете й. Тя веднага извади кърпата от устата си, повдигна се и развърза и краката си. Алиса скочи от сандъка във водата, която стигаше до раменете й. Тя се молеше да стигне до трапа. Искаше да предупреди другарите си и да спаси парахода от потъване. Успя да дойде до стъпалата и се покачи по стълбите. Главата й се удари в люка.
— Боже — извика Алиса с треперещ глас, — ние всички ще загинем, вратата е заключена и ако не чуят виковете ми, нека Бог се смили над нас.
Американката викаше колкото можеше и се мъчеше да разбие люка, но напразно.
— Събудете се, събудете се — викаше тя, — параходът е в опасност, той ще потъне. Помощ, помощ!
Никой не чуваше, никой не се обади. Минаваше минута след минута. Под нея кипеше освободената стихия. Нахлуващата вода все повече изпълваше малкото пространство. Гласът на Алиса отслабваше и силите я напускаха. Изведнъж се чуха мъжки стъпки. Сърцето на клетницата почти замря. Помощ ли идваше?
Тя събра всичките си сили и започна да удря с двете си ръце по обкованата с желязо врата, после извика със силен глас.
— Корабът е пробит отвътре, ще се удавим.
— По дяволите, не е ли това таласъм? Какво значи този шум и това тропане долу в парахода?