След като се нахраниха, циганите се оттеглиха в палатките и си легнаха.
Пред огъня седяха старата, Мелиора, Клаудина и детето, а по-настрана — Аладар Форкаш. Той беше взел цигулката си и от нея излизаха нежни, мечтателни звуци.
Уморен, малкият Андре легна в полата на Клаудина.
Тихите вълни на реката шумоляха, сякаш пееха песента, която Аладар свиреше. Старата Муша се взираше в горящия огън, като че искаше да прочете тайна в искрите, а очите й понякога светваха и усмивка заиграваше по увяхналите й устни. Мелиора също беше навела глава.
От време на време тя поглеждаше към Аладар, но това не бяха любовни погледи, а просто искаше да го накара да спре да свири.
Всеки друг би се трогнал от красивите звуци на цигулката. Като че цял живот се разкриваше в тях, един живот, пълен с болка и тъга, малко радост и щастие, което се отдалечава.
Цигуларят като че усети желанието на Мелиора и спря да свири с един фалшив акорд в завършек. Старата и Мелиора се спогледаха. Клаудина стана и притискайки момченцето до гърдите си, каза на циганите:
— Имам да ви съобщя нещо. Вие се грижихте за мене и моето дете, вие ме гледахте, когато бях болна и скитах с вас от едно място на друго. За всичко това съм длъжна да ви благодаря. Ала утре, щом слънцето изгрее, ние с детето ще ви оставим.
Мелиора се огледа учудено, но старата циганка й даде знак с очи да бъде спокойна.
— Чувствам се вече здрава — продължи Клаудина, — аз бях душевноболна и макар булото на разкаянието за непоправимото зло, което сторих, да забулва съвестта ми, аз пак мога да мисля и не се боя, че призракът на лудостта ще ме споходи.
— Защо искаш да ни напуснеш, Клаудина? — запита Аладар Форкаш, виждайки, че Мелиора е тъй учудена. — Не сме ли те смятали за сестра, не деляхме ли честно всичко, което имахме с тебе и не знаеш ли колко обичаме детето? — То е фарът по нашите тъмни пътища. Защо искаш да ни лишиш от този фар?
— Защото трябва да го сторя, Аладар. Това е дете на почтени родители, а сега искате да стане циганин. Ако истински го обичате, не трябва да искате това.
— Тя е права — каза старата Муша и изчисти лулата си. — Не трябва да задържаме момченцето, защото не сме от циганите, които крадат деца. Ние го взехме с нас, защото видяхме, че е бездомно, но понеже сега вече знаем, че има родители, трябва да отиде при тях.
Мелиора поклати одобрително глава.
— Добре — съгласи се циганският главатар, — щом умната Муша и хубавата Мелиора са на това мнение — аз няма да им противореча. Утре сам ще те съпроводя до Комарно и оттам — с влака до Париж. Ще ви дам пари за билет. Искам да си спомняш за мен с благодарност.
— Така ще бъде — кимна Клаудина,— — и ще науча и детето да се моли на Бога за тебе. Лека нощ.
Тя взе момченцето и отиде в шатрата, в която спеше с Мелиора и старата.
— Ще ти дам от това питие, което винаги ти е помагало — подвикна старата зад Клаудина.
После стана, извади от пазвата си едно шишенце и отиде в шатрата. Аладар и Мелиора останаха сами. Циганският водач отиде при обичаната от него жена и се хвърли в краката й.
— Мелиора — каза й той печално, — минаха пет години от тогава, когато през една нощ, на това същото място, стоях пред тебе. Ти бе нещастна тъй като този, когото обичаше, те беше изоставил. Въпреки това аз те молех да ми станеш жена. Ти тогава ми каза, че след пет години на същото място и на същия ден ще ми отговориш на въпроса. Времето измина и ние сме на същото място. Ей там, зад планината, се намира замъкът Красногорка. Този човек, който тогава те направи нещастна, е господар на този замък. Напразно си чакала пет години похитителят, бащата на детето ти да поправи злото, което е сторил. Той ти се беше заклел, че ще му станеш жена — княгиня Дубиска. Искаш ли да чуеш как е удържал думата си? Мелиора трепна.
— Чуваш ли гласа на флейтите, плача на цигулките и зова на тръбите? — продължи Аладар развълнуван. — Ако се вслушаш, ще чуеш виковете на гостите и дрънкането на чашите, вятърът донася дотук глъчката на веселието. Твоят любовник празнува свободата си. Старият княз, неговият баща е умрял и нищо не му пречи да те вземе за жена. Обаче той предпочете да вземе друга, по-богата и по-почтена — младата графиня Най-хоф стана негова съпруга.
Циганката извика и сложи ръце на гърдите си.
Аладар Форкаш, който не беше споменал нищо за живота й през тези пет години, днес безжалостно забиваше ножа в раната.
— Моите шпиони ми казаха всичко — продължи той, — знам, че графиня Найхоф или, както се казва от няколко часа, княгиня Дубиска е млада, красива, невинна и въпреки че е сираче, е собственица на седем чифлика, за които се говори, че са най-доходните в цяла Унгария. Какво е циганката Мелиора в сравнение с нея? Ти си била само играчка на този почтен господин, на която той се е радвал и после е захвърлил, без да иска да знае дали при падането си не ще се счупи… За мене ти, Мелиора, си всичко. С такава искреност те обичам, която може да съществува само в душата на един циганин, и с такъв плам, който може да направи един човек много щастлив или пък да го погуби. Бъди моя звезда, Мелиора, душа на моята душа!