Графът стана. Някой похлопа.
— Кой хлопа? Кой ме търси? — извика ядосано Естерхази.
— Аз съм — чу се мъжки глас, — вашият слуга Баптис.
— Какво искаш? — запита гневно графът.
— Негово превъзходителство, господин военният министър дойде и иска да говори с вас по важни работи.
Естерхази се сепна. Очевидно се разтревожи от това известие. Но тревогата му трая само минута. Графът стана, злоба светна в очите му и той заповяда на слугата:
— Доведете негово превъзходителство в тази стая.
После майорът отключи вратата и я отвори.
Херманса скочи от леглото, като разбра, че военният министър е дошъл. Взе шапката и воала от пода и бързо оправи тоалета си. Коленете й трепереха още, гърдите й се вълнуваха, устните й горяха от мръсните целувки, които тя насила прие. В очите й светна пак лъчът на изгубената надежда. Военният министър бе дошъл. Сега тя трябваше да моли за освобождаването на Алфред и да смъкне маската от лицето на този мерзавец.
— Боже на небето — молеше се тя тихо, — благодаря ти от сърце и душа, че ми изпрати избавление.
Чу се шум по стълбите, звънтене на шпори и белокосият военен министър влезе в стаята. След него вървеше адютантът му, полковник Обовил.
Естерхази се приближи към началството си с дълбоко уважение и войнишки поздрав.
— Добре сте дошли в моя дом, Ваше превъзходителство — каза той, като направи движение с ръката си към Херманса, която се бе свила в един ъгъл. — Радвам се, че дойдохте навреме, тази дама е жената на предателя и шпионина Драйфус.
— Какво търси дамата при вас, майоре — запита министърът и сви белите си вежди. — Какво търси по това време във вашата къща?
Херманса искаше да отговори, но гласът й се загуби. Естерхази я изпревари.
— Ваше превъзходителство — каза той, — колкото и да имам желание да премълча, моята чест ме заставя да бъда откровен с вас.
— Това е ваш офицерски дълг.
— Госпожа Драйфус е подкупила един от моите служещи и е успяла да се вмъкне в моята стая. Намерих я тук, когато се върнах от обиколката из затвора. Заповядах й да си отиде, но тя се хвърли на колене пред мене и ме молеше да пусна тайно Драйфус да избяга от затвора.
Военният министър сви горчиво устни:
— Не е възможно! Не мислех, че така може да постъпи жена от фамилията Драйфус.
— Ваше превъзходителство, съжалете ме, чуйте ме, всичко е лъжа.
— Мълчете, госпожо, не е възможно човек да ви доведе насила в тази къща. Достатъчно ми е, че ви намерих в стаята на един офицер!
Бедната жена закри лицето си с ръце.
— Майор Естерхази, какво ви обеща госпожата за освобождението на мъжа й? — продължи министърът.
Изкусният комедиант като че ли се смути и погледна към земята.
— Обещанието, което госпожата ми направи, Ваше превъзходителство, е такова, че ви моля да не ви го казвам!
— Разбрах и много съм разгневен. Какво й отговорихте, майоре?
— Аз й отговорих така, както е длъжен да го направи един честен човек. Казах й, че изпълнението на моя дълг е по-ценно за мен, отколкото любовта на най-хубавата жена.
Херманса се доближи до белокосия старец. Простря трепереща ръцете си към него, като искаше да говори, но сълзите я задавиха. Не смееше да издаде на министъра, че дъщерята на Форцинети я заведе в затвора при капитана и че там се е срещнала с майор Естерхази. Не можеше да го каже, защото щяха да лишат Форцинети от службата му. Тя само падна на колене пред белокосия мъж.
Военният министър погледна настрана и каза строго:
— Засега прощавам опита ви да подкупите един от честните ми и добри офицери, но ако сторите това повторно, тогава не ще се отървете така лесно. Вашето присъствие, госпожо, тук е излишно.
Херманса стана като тежко болна и излезе от стаята. Видя как военният министър подаде ръка на Естерхази и каза:
— Вие сте постъпил, майоре, като честен и добър офицер. Няма да забравя да ви възнаградя за честното изпълнение на дълга ви!
Херманса бързаше да излезе от тази къща, където искаха да потъпчат честта й. Като че ли тук върлуваше чума и тя бягаше от ужасната болест.
Младата жена седна в първия файтон, който видя, и се упъти към къщата си на улица „Св. Клод“. Там бедната се затвори в спалнята си, изми лицето, гърдите и ръцете си със студена вода. Искаше да се измие от калта, с която бе опръскана само от доближаването на черния майор.
После отиде в стаята, където спеше детето. Наведе се над заспалото момченце и го намокри с горчивите си сълзи.
7.
Беше шест часът. Богато украсеният дворец на княз Григорий Мирович бе осветен от електрически лампи и полилеи. Притежателят на този великолепен дворец, един руснак, стана от разкошната маса, където бе вечерял с обичната си седемнадесетгодишна дъщеря Павловна и нейната приятелка Ева Рихтер.