Те измъчиха и омаломощиха бегълците. Антонио беше паднал. На гърдите му беше кацнал голям урибус и се мъчеше да кълве очите му. За щастие, Одета беше забелязала навреме опасността и с един куршум отстрани страшния враг. Драйфус се бореше с три едновременно. Макар че кръвта обагряше сивите им пера от забиването на ножа, те все пак не се отказваха от нападението. Една от птиците го удари силно с клюна си по ръката и той изпусна ножа. Но капитанът като бесен се спусна, хвана я за шията, удуши я и я хвърли в морето. В същата минута друга го удари с крилата си силно по главата и той падна по очи. Ервин скочи към него, вдигна го и му подаде ножа.
В това време Одета радостно извика и всички видяха, че ястребите се отдалечават от сала и се спускат към тъмен предмет, който се носеше над вълните недалеко от сала.
— Спасени сме — извика Одета. — Погледнете откъде ни идва помощ.
Предметът, който отвлече вниманието на птиците, беше една мъртва акула. Птиците кацнаха по тялото й и започнаха да късат с човките си месото на мъртвата риба.
— Сега сме спасени — рече момичето. — Те няма да оставят плячката си, докато не я унищожат, а в това време ще се отдалечим и те ще загубят следите ни.
Предсказанието на Одета се сбъдна. Страшните хищници оставиха обитателите на сала и лакомо поглъщаха месото на акулата. Бегълците вече не можеха и да наблюдават грозната сцена — вятърът ги беше отнесъл доста далеч. Първата работа на Драйфус и приятелите му беше да изхвърлят убитите птици от сала и да измият кръвта — работа, която свърши Мирович. След това превързаха раните, които бяха получили по време на сражението. Одета за щастие се беше погрижила за превръзки.
Едва сега бегълците си спомниха за болния от проказа. Какво ли е станало с него?
Той, отделен от другите, трябваше да се бори сам.
Драйфус огледа мястото, което беше определено за нещастния болен. Остана много учуден, като видя, че е невредим. И по ножа му нямаше никаква следа от кръв, което показваше, че не го е употребил.
— Приятелю, как прогони бесните птици от себе си? — попита капитанът.
Болният започна да вика с ужасен глас, после хрипливо се изсмя. Драйфус разбра. Ужасните звуци, които излизаха от гърлото на нещастника, подплашваха хищните птици и те не смееха да го доближат.
38.
Едва сега бегълците можаха да си починат няколко часа.
Младият Антонио изпя няколко песни на майчиния си език и гласът му, както и говорът му, плени всички.
След като свърши, всички му подадоха ръце в знак на благодарност, а Одета каза:
— Наистина, Антонио, ако не знаех, че сте юноша и, както днес се уверих, сте много храбър младеж, и ако ви слушах със затворени очи, щях да бъда готова да се закълна, че чувам песента на девойка. Антонио не отговори — нежна руменина обагри лицето му. Обиди ли се, задето Одета намираше в него някаква момичешка нежност?
— Е, Антонио — намеси се Ервин и сложи ръка на рамото му, — ако желаете, можете да започнете историята на живота си. Знаете, че дадохме обещание да си разкажем всичко.
— Ако искате, ще изпълня обещанието си — отговори Антонио. Понеже беше вече хладно, той седна пред мачтата, другите се наредиха покрай него и след като погледа няколко мига в синьото море, започна:
— Сега не искам да говоря за себе си, а ще ви разкажа една история. При това, обаче, трябва да си представя, че не я разказвам, а я чета от вестник. Желая да получите представа за чутото, без да обръщате внимание на моята личност… В Рим живееше известен благородник, който беше наследил голям имот от своите родители. Но разкошният живот, виното, картите и другите страсти разпиляха богатството му — остана само с едно имение, разположено край живописния бряг на Тибър, близо до столицата.
Благородникът се казваше Луиджи Бертучио и имаше една дъщеря на име Антонина. Антонина бе петнадесетгодишна и бе най-хубавото момиче в Рим. В южните страни плодовете узряват много по-рано, отколкото в северните. Същото е и с жените. Женската красота и любов се развиват на юг много по-рано, отколкото на север. Мнозина благородници, даже и князе поглеждаха красивата Антонина Бертучио с желание да целунат хубавите й розови страни. Но тя беше от онези момичета, които дават целувки само на този, който сложи венчалния пръстен на ръката й. Това обаче не беше добро както за благородниците, така и за самата Антонина, и за нейния баща.