Князът — един аристократичен екземпляр, с подстригани коси, орлов нос и дълга побеляла брада, която достигаше до половината му гърди — запали цигара и се излегна на канапето.
Павловна сложи една копринена възглавница под главата му и лукаво дръпна брадата му.
— Ще излезеш ли пак тази вечер, татко? — запита тя.
— Нали знаеш, че всяка вечер от девет до дванадесет отивам в руския клуб? И днес ме очакват там. Защо ме питаш, Павловна? Ако желаеш да отидеш на опера или на друго представление, госпожица Рихтер ще те придружи на драго сърце, знам, че тя ти е приятна събеседница.
— Имаш право — каза весело момичето, като изтича и прегърна обичливо Ева. — Не можеш да си представиш, татко, колко обикнах госпожицата за това късо време. Тя е добра и умна…само че често е тъжна.
Ева погледна печално младото момиче.
— Княгиня Павловна — каза тя, — вие сте много добра.
Павловна тропна с крак по мекия килим.
— Не ме наричай княгиня — помъчи се да придаде тя сърдит вид на хубавото си лице, заобиколено от кестеняви къдри. — Ще ме наричаш Павловна и ще ми говориш на ти, както аз на тебе. Нали ми обеща, че ще бъдем верни приятелки?
Веселото момиче прегърна бледата Ева и я целуна.
— Много се радвам, госпожице Рихтер, че толкова скоро спечелихте любовта на моята дъщеря. Трябва да благодаря на граф Естерхази, че бе така любезен да ви доведе у нас.
При изговарянето на името на Естерхази, Ева Рихтер трепна: тя се обърна и отиде бързо към прозореца, за да не видят червенината по лицето й.
.Слугата влезе, постави сребърен самовар на масата и запали спиртната лампа под него. По всичко личеше, че този човек не бе руснак. Бръснатото му лице носеше черти английски тип. Една подла бръчка се забелязваше около устата му.
Като свърши работата си, той се обърна и погледът му срещна погледа на княза. След това се запъти бавно към вратата, като че очакваше да го повикат.
— Почакай малко Франк — извика Григорий Мирович, — искам да ти кажа нещо.
Слугата се спря на вратата.
— Павловна, милото ми дете — каза Мирович на дъщеря си, — искам да подремна, затова моля те отидете с госпожица Рихтер за малко в стаята ти. Не забравяй да дойдеш после да пием заедно чай.
— Спи спокойно, татко, и сънувай твоята Павловна!
Момичето излезе от стаята, Ева Рихтер я последва.
Слугата отвори вратата и я заключи след тях. Щом свърши това, той се промени неузнаваемо. Пъхна ръце в джобовете и се доближи до княза, който чакаше с нетърпение приближаването му.
— Жаксон, ти ми даде знак, че искаше да говориш с мене насаме — каза тихо князът. — Важни новини ли ми носиш?
— Доста важни — отвърна англичанинът. — Могат да затворят и двама ни за десет години.
При думата „затвор“ Григорий Мирович трепна и се огледа из стаята.
— Не говори такива работи, човече — извика той, — ако ни чуе Павловна или някой друг?
— За всичко е виновна Павловна — измърмори Жаксон. — С това момиче ще опропастиш себе си и мене. По дяволите, човек не може да поговори с тебе по работа, откакто сме в Париж. Ти се представяш за княз, а аз трябва да се задоволя да бъда твой слуга. Това не ми пречи, тъй като не мечтая да бъда аристократ. Моите развлечения са други. Лошото е, че ти от лакомия за слава и величие изгуби охота за работа, а си изгубил и много от способностите си.
Мирович се разсърди, очите му светнаха. Жаксон го бе улучил в слабото място.
— Как дръзваш да говориш такива работи, Франк Жаксон — каза той тихо, — аз да съм изгубил способностите си… Не съм ли те прехранвал цели петнадесет години в Русия?
— Прехранвал? — уточни Франк, като се смееше. — Тази дума не е уместна. И аз като тебе съм работил, даже моята работа беше по-опасна. Ти произвеждаше стоката, а аз я разпространявах. Всичко беше добре, докато можехме да живеем в Русия, обаче почвата под краката ни стана гореща и трябваше да опитаме щастието си другаде. Дойдохме в Париж, но тука не успяхме много. Ето банкнотата, Григорий Мирович, която ми дадохте вчера. Тя не струва нищо, хвърлете я в огъня!
Казвайки това, той извади от джоба на жилетката си една банкнота и я хвърли пред краката на лъжливия княз.
Мирович я взе и я разгледа печално.
— Колко труд съм вложил в нея, нима не е добра? — измънка той. — Руските книжни рубли можех да ги работя лесно, тъй като познавах всяка точка, всяка сянка по тях, обаче при френските трябва още да се упражнявам. При все това, мисля, че банкнотата е добре изработена.