— Това може да се отнася до други посетители, но не и за мене. Събудете я.
— Не смея да го направя, господине!
— Аз поемам върху себе си отговорността. Кажете й, че е пристигнал живописецът Алесандро Фраскети. Господарката ви ще се зарадва, ако й съобщите това.
Увереността и смелостта на италианеца стреснаха камериерката. Тя се упъти към първия етаж и заключи след себе си. В това време италианският живописец се разхождаше из коридора и разглеждаше картините по стените. Вратарят му предложи стол и го покани да седне, но той не се възползва от любезната покана на прислужника.
След пет минути камериерката се върна. По лицето й се виждаше, че тя едва скриваше изненадата си.
— Господин Фраскети, моля, заповядайте в малкия салон. Господарката ще дойде веднага.
Художникът поклати глава и тръгна след прислужницата. Тя го заведе в малък, но много изящен салон, поклони се любезно и излезе.
Този салон бе известен като розовата стая на певицата. По копринените тапети бяха извезани червени, жълти и бели рози, мебелите бяха украсени по същия начин, голямото кристално огледало беше заобиколено със стотици рози от порцелан, а огромният полилей бе направен от множество сребърни цветя, от чиито чашки светеха вечер стотици електрически лампи.
Художникът небрежно се отпусна в един фотьойл и сложи пътната си чанта до краката.
— Тази малка Нинон дьо Клер умее много сполучливо да си дава вид на голяма дама — бърбореше той. — Кой можеше да помисли, че бедната частна учителка по пеене и пиано изведнъж ще стане видна певица и ще играе такава роля. Тя водеше твърде мизерно съществувание в Париж и беше благодарна, когато спечели по някой франк за насъщния. Хаха, аз и сега не вярвам, че може да поддържа такъв царски разкош само от заплатата си. Изглежда, че има и други доходи, с които осигурява лукса си, макар и да говори, че е нравствена певица. Хе, струва ми се, че донякъде зная откъде черпи тя своите приходи. Госпожица Нинон дьо Клер живее за сметка на Франция, която продава на нейните врагове. Да, шпионажът още носи хубави печалби. Голям глупак е този, който не взема златото от неприятелите на отечеството си. Патриотизмът е квадратна глупост и нищо друго. Само с него не може да се живее, главното са парите. Животът е кратък и човек трябва да живее и да му се наслаждава.
Фалшивият италианец бръкна с дясната си ръка в наметката, сякаш искаше да провери дали съкровището е още в джоба му, и в този момент вратата се отвори и влезе певицата.
Нинон дьо Клер беше със среден ръст, ала бе изключителна красавица. Тя внимателно затвори вратата, насочи се към „италианеца“ и му подаде ръка.
— Добре дошъл, господин Естерхази!
— Красива приятелко — прошепна черният майор и целуна двете й ръце, — не ме назовавайте така. Ако някой от прислугата ви узнае истинското ми име, тогава и двамата може да си изпатим. Аз съм художникът Алесандро Фраскети, когото повикахте, за да увековечи безподобната ви красота в един безсмъртен портрет.
— Графе, предпазливостта ви е похвална, ала все пак ми е чудно как сте се осмелил да ме посетите в едно такова време. Вие добре знаете, че съм артистка и че някои хора ме следят. Какво би станало, ако ви е проследил някой от моите врагове и…?
— Никой не ме е следил — прекъсна я Естерхази, — а пък и друг изход нямам. В хотел не исках да отседна, понеже се боя, че ще ме познаят, както и вие веднага ме познахте, макар че имам перука и изкуствена бяла брада.
— Ех, нима е възможно да не познае човек веднага своя някогашен обожател? — запита през смях Нинон дьо Клер.
— Някогашният си обожател — повтори Естерхази, — когото с жестока студенина сте отблъсквала.
— Оставете това — отвърна студено певицата. — Любезни графе, вие не сте дошъл в Брюксел да ми откривате любовни тайни, а сте ми донесли ново оръжие срещу общия ни враг.
— Срещу общия наш враг ли? Красива госпожице, кого наричате така?
— Франция или по-добре — република Франция. Очите на красивата певица страшно заблестяха при изговарянето на последните думи.
— Граф Естерхази — продължи с развълнуван глас тя, — нима искате да кажете, че не мразите тази разкапала се република и че не желаете да я свалите? Нима такъв даровит мъж като вас не иска да бъде нещо повече от един обикновен майор?
Естерхази се сепна. Тази жена налучка съкровената му тайна.
— Съдбата на Франция днес се намира в ръцете на бездарни честолюбци — продължи певицата, — а даровитите и способни хора като вас, любезни приятелю, трябва да стоят настрана и да подсмърчат. В краен случай ще им подхвърлят но една сабя и чифт ботуши с 8 шпори, но когато детето стане немирно — изпращат го в Алжир между диваците, за да го изядат.