— Стига — спра я черният майор и лицето му се помрачи. — Спрете, Нинон дьо Клер, знам, че не обичате френската република и съм много любопитен да видя как ще реагирате, ако ви кажа, че тук до гърдите си нося тайна, с която мога да погубя Франция.
Нинон дьо Клер изписка от радост.
— Ах, вие ми носите документи, планове, важни книжа — поде тя развълнувано, — покажете ми ги, дайте ми ги и кажете какво искате за тях!
Черният майор се изправи и вдигна отбранително ръце срещу певицата.
— Не сме дошли още дотам, да ви поверя тайните документи — пресече я той строго. — Принуден съм да ви кажа, че този път желая лично да говоря с човека, на когото миналата година чрез вас продадох важните книжа. Донесъл съм плановете на най-стратегическите френски крепости и държавата, която ги откупи, ще може да превземе Париж без големи трудности.
— Много добре! Ще се разпоредя да ви откупят плановете и тогава ще ви предам сумата от сделката.
Графът тропна сърдито с крак.
— По дяволите! Винаги казвате „ще“, без да ми кажете с кого имам работа и пред кого излагам честта си?
Певицата сви рамене.
— Какво ви интересува това? — изгледа го тя. — Лицето, което ще откупи плановете ви, ще мълчи и трябва да мълчи. Даже и да се открие тайната, то вие в този случай сте запазен и има върху кого да се стовари вината.
— Не разбирам какво искате да кажете с това! Красивата певица се засмя от сърце, после сложи ръка върху рамото на човека с пелерината и се приближи до ухото му.
— Мисля за капитан Драйфус, за нещастния заточеник на Дяволския остров. Хаха, вие сте майстор, господин графе, вие сте гениален човек, вярвам, че и този път сте открил някой нов Драйфус.
— Вие сте хитра жена, красива Нинон. Ако имах такава способна другарка до себе си, можех да завладея целия свят.
— Искате да станете втори Наполеон? Пазете се, добри ми приятелю, да не изиграете ролята на бедния Буланже! Но да оставим това настрана. Колко струват вашите планове?
За минута черният майор се замисли, лакомията за пари го заслепи и определи за откраднатите планове такава сума, която сам виждаше, че е голяма.
— Четиристотин хиляди! — изрече той нерешително. — Въпросът е за четирите най-важни крепости на страната и аз смятам, че всеки план струва много повече от сто хиляди франка.
Естерхази остана изненадан, когато певицата му отговори равнодушно:
— Цената не е много висока. Сега ще закусим и тогава ще ви разправя как ще свършим тази работа.
— Предупреждавам ви — забърза черният майор, — че работата трябва да се свърши за двадесет и четири часа.
— Ще имате парите още днес — отвърна му Нинон; спокойно.
Тя позвъни и камериерката влезе.
— Господин Фраскети — каза певицата, като се обърна към мнимия художник, — ще ви заплатя пет хиляди за картината, обаче ще трябва да я работите в къщата ми. Моята камериерка ще ви отдели две стаи на горния етаж. След четвърт час, ако обичате, елате да закусите с мен в трапезарията.
Певицата кимна и излезе от стаята.
Камериерката поведе Естерхази и го настани в две елегантно мебелирани стаи. Черният майор остави пътната си чанта на един стол, махна пелерината си и се изми. После запали цигара и започна да се разхожда замислен из стаята.
— Всичко върви както го мислех — промърмори той. — Днес още ще получа четиристотин хиляди за плановете. Като се разплатя с Дюбоа, с евреина Дулсети и с братовчеда си, все пак ще останат доста пари. С тях ще започна пак борбата против Драйфусовия род. Клетвата, която дадох на умиращия си баща, още не е изпълнена. Капитанът е заточен до живот на Дяволския остров и ще умре там. Неговият син Андре е загинал и не ще се върне вече. Жена му Херманса навярно също се намира някъде на дъното на океана. Само един стълб има още и той трябва да се разруши — Матийо Драйфус. И той ще загине от отровните ми стрели! Майко, отмъстих за тебе, за баща си и за всички на онзи мъж, който някога насила открадна твоята чест.
Вятърът силно духаше през комина и на Естерхази се стори, като че чува стенанията на умиращ. Той трепна.
— Нима може да е умряла в тази минута? — запита се верният син и избърса потта от челото си. — Майко, майко, чакай поне докато отмъстя!
После черният майор погледна часовника, извади едно тефтерче и написа на последната страница: „Дали майка ми не е умряла на 7 октомври, в девет часа и тринадесет минути?“ Сложи акуратно тефтерчето в джоба си и се отправи достолепно към трапезарията.
Красивата Нинон дьо Клер го посрещна любезно. Тя бе седнала до разкошна маса, на която имаше всевъзможни закуски. Естерхази приседна до нея, тя напълни чашата му с унгарско вино и се засмя хитро: