— Тъй като ще говорим за тайни работи, ще се оттеглим от света.
Натисна едно електрическо копче и изведнъж се издигнаха четири тапицирани със зелена коприна стени, които обградиха масата и канапето, на което седяха, същото време от тавана се спусна покрив, тапициран със синьо кадифе, и създаващ илюзия за нощно небе, обсипано с безброй електрически светила във вид на малки звезди.
Певицата се изсмя от сърце, като видя учудването на черния майор.
— Тези стени са от стомана и не пропускат никакъв звук — каза тя. — Тук можем да говорим без опасност някой да ни чуе. Виждате ли как се огражда първата брюкселска певица, когато иска да закуси с някой стар приятел?
— Да, видях, прекрасна Нинон! Кажете ми, кога ще мога да свърша работата с онова лице, което иска да откупи моите планове?
— Днес към полунощ. Това лице не е в Брюксел, но аз му телеграфирах да дойде още тази вечер с бързия влак.
— Къде ще се срещнем с него?
— На бала с маски, който ще се състои тази вечер в голямата опера. Струва ми се, че е най-добре там да се срещнете с непознатия. Нито вие, нито той ще бъдете принудени да си сваляте маските, а така според мен е най-удобно.
— Добре, как ще ми плати, в брой или в чекове?
.— В брой, приятелю, а не в чекове. Ако той ви изплати сумата в чекове, още утре ще се открие всичко. Непознатият ще прегледа плановете и ако ги одобри, ще ви даде пакетче с четиристотин банкноти по хиляда франка всяка. Добре ще направите, ако още същата вечер изчезнете от Брюксел. Градът е пълен с тайни агенти на френската полиция.
— Кога тръгва влакът за Париж? — запита Естерхази.
— В три часа и двадесет минути след полунощ.
— Добре, ще тръгна с този влак, като вярвам, че дотогава ще свършим работата. Кажете ми сега каква маска ще има непознатият?
— Ще бъде облечен като холандски селянин, а вие господин графе, ще бъдете маскиран като монах. Костюмът е готов и се намира в гардероба във вашата стая. Щом получите пакетчето с парите, веднага напускате залата, хвърляте маската и монашеското расо някъде по улицата и се отправяте за гарата!
С това завърши договорът за ужасното предателство на Франция.
Настана време за светски разговори. Нинон дьо Клер разказа на някогашния си обожател, че преди няколко месеца била в Америка, за да види новия свят и да освежи гласа си с неколкоседмична почивка.
— Успяхте ли? — запита Естерхази.
Вместо отговор певицата запя хубава мелодия и напълни отново чашата на гостенина си. Черният майор отпи с наслаждение, изглежда унгарското вино му харесваше.
— Вие сте прелестна, Нинон — каза той и се опита да прегърне певицата. — Нека направим това, което пропуснахме да опитаме някога, а пък и сега сте по-хубава и по-желана, отколкото по-рано.
Той поиска да привлече хубавата златокоса жена до себе си, ала в този миг с него се случи нещо невероятно. Главата му увисна на гърдите, очите му се затвориха и той се подпря на канапето. Певицата стана и дръпна копринения тапет на определеното му място в стената. Хубав, елегантен мъж, по чието лице се забелязваха следи от разпуснат живот, застана пред нея. Жената го хвана за ръка и го заведе до дивана, на който Естерхази спеше дълбоко.
— Марсел, виж този човек — каза Нинон, — във вътрешния си таен джоб има четири документа, всеки от които струва по сто хиляди франка.
— Следователно четиристотин хиляди франка — възкликна младият мъж.
Певицата тихо се изсмя, после облегна глава на гърдите му и с игрива ирония изрече:
— Виждам, Марсел Бернард, че не си забравил да смяташ, откакто престана да продаваш диаманти. Тази нощ, Марсел, ще имаме четиристотинте хиляди, тъй като не този господин, а ние ще продадем документите на враговете на Франция.
.— Нинон, какво искаш да правиш?
— Ще взема документите от черния майор и ще поставя на мястото им други.
Казвайки това, певицата се хвърли върху черния майор, разкопча палтото и жилетката му, след което пъхна ръка под ризата му.
Естерхази изстена, сякаш и в омаята си чувстваше, че му открадват ценните документи.
— Бъди предпазлива — предупреди Марсел любовницата си, — сякаш се събуди.
— Не се безпокой, той ще спи до довечера. Прахът, който сложих във виното, действа сигурно.
В този миг певицата извади ръката си, в която имаше свитък книжа. Нинон дьо Клер ги разтвори и ги сложи на масата.
— Черният майор не е излъгал — каза след няколко минути тя. — Това са плановете на четирите най-важни крепости на Франция, които всеки може да превземе без големи трудности, ако притежава тези планове. Действително, четиристотин хиляди са нищо за тези документи.