Свещеникът стоеше прав пред разбойника, а в очите му се четеше младежка храброст.
Разбойническият главатар се изсмя подигравателно и скочи от мястото си.
— Приятелю, ти мислиш, че тъй леко ще се отървеш и че ще се задоволя само с това да ти. взема живота. Не, попе, Диего Гомес знае да накара и птичките да пеят, когато пожелае. И тебе също ще накарам да пееш, преди да отидеш на онзи свят.
Двама от разбойниците отидоха при водача си.
— Заковете попа на онази врата. Пробийте ръцете му със студени железа като начало на мъчението му.
Диего Гомес бързо се обърна и ритна толкова силно стария свещеник, че той падна до вратата, която водеше в стаята му. В следващия миг разбойниците хванаха абат Силван, вдигнаха ръцете му и го притиснаха към вратата. После извадиха камите си и ги забиха в ръцете на клетника — и то тъй силно, че влязоха дълбоко във вратата.
Силван изпищя и главата му увисна на гърдите. Беше загубил съзнание.
— Излейте една кофа вода на главата му! — заповяда главатарят.
Един от разбойниците излезе, донесе кофа вода и я изля на главата на свещеника. Свещеникът от Андора отвори очи, огледа се, но с поглед, който не изразяваше болка и гняв, а съжаление към хората, които от божие подобие се унижават да стигнат до най-ниското стъпало на живота.
Диего Гомес скръсти ръце и застана пред мъченика.
— Нямаш ли нещо да ми кажеш?
— Нищо, освен да не опорочаваш с погледа си смъртта ми.
— Добре, ще видя тогава дали ще останеш непоколебим, ако те превърна в жив факел. Ей, донесете газ, този дърт пес не иска да даде шестдесетте хиляди, затова ще го запалим.
Един от разбойниците донесе от готварницата тенекия с газ. Двамата намазаха до колене краката на нещастника. След това Диего Гомес заповяда да натрупат слама и книги около стареца, сви няколко хартии и ги запали. После се приближи до немощната си жертва с горящата хартия в ръка.
— Къде си скрил наследството на Естерхази?
— Господи, дай ми сила да остана непоколебим — молеше се свещеникът — и да не стана подлец поради болките.
— Попе — извика разбойникът, когото мъжеството на жертвата ядоса страшно, — за сетен път те питам къде скри парите. Погледни, ето вече пускам запалената хартия в сламата.
— Спасителю, в твоите ръце предавам душата си.
— Иди в пъкъла! — изкрещя Диего Гомес. — Стани на пепел!
Подлецът хвърли запалената хартия върху полятата с газ слама и в следния миг пламъкът се издигна над тялото на нещастния.
Внезапно на предната врата на къщата се почука.
— Абат Силван, отворете, извика силен глас, аз съм майор граф Естерхази и множество видни андорчани ме придружиха дотук.
— Бягайте през градината — заповяда разбойническият главатар на своите хора, — не трябва да започваме никаква борба, понеже след няколко минути може да дойде войска, а сме само шестима.
Разбойниците бързо избягаха. Те минаха през готварницата и стигнаха до градината, но докато прескачаха оградата, хората на пътя ги видяха. Два револверни гърмежа се разнесоха над бегълците. Един от разбойниците скочи и после падна, явно мъртъв. Другарите му не се погрижиха за него, защото бързаха да стигнат до планината, за да се спасят от преследването. А всъщност никой не ги преследваше, защото хората на графа имаха по-важна работа.
Граф Естерхази, който стоеше с неколцина андорчани пред къщата на свещеника, строши с помощта на няколко силни мъже вратата и влезе пръв в къщата.
Посрещна го отвратителна миризма на изгоряло и дим. После се препъна в един женски труп и нагази в локва кръв.
Ала черният майор не обърна внимание на това, защото видя още по-страшна картина — старец, разпънат с ками и превърнат в огнен стълб. Естерхази извика и придружаващите го влязоха. Скоро угасиха огъня. Естерхази свали сам стареца, чието тяло бе покрито с рани, занесе го в съседната стая и внимателно го положи на леглото.
Скоро всички жители на Андора бяха пред дома на достойния си свещеник и всеки го оплакваше.
Двама лекари помагаха на мъченика. Ала изкуството им бе безсилно. Умиращият още един път отвори очи. Погледът му спря на майор Естерхази, който седеше до него. Черният майор искаше да се възползва от момента и се наведе към стареца.
— Ако можете да ме чуете, отче, отговорете ми. Аз съм граф Естерхази, наследник на онази дама, която ви е поверила имуществото. Къде са парите и документа?
Умиращият се повдигна.
Очите му изскочиха от орбитите и ясно се виждаше, че събира сили, за да каже няколко думи.
— Диего Гомес… искаше… да открадне парите… документът… майка ви… търсете разбойника!