Младежкото му тяло трепна и се сгромоляса на пода. Павловна се наведе и го целуна по устните. Михаил Михайлович заслужаваше такава благодарност.
Това стана за няколко мига и на девойката й се стори, че сънува.
Китайците заобиколиха Павловна, като я гледаха с лукавите си очи. Един от тях, облечен по-добре, явно предводителят им, изрече някаква заповед. Веднага вързаха ръцете на Павловна и я извлякоха от помещението. Извадиха и Питу изпод масата и макар и да ги заплашваше с цялата френска флота и армия, и той не избяга от съдбата си — вързаха го и го изведоха навън.
Китайците ги отвлякоха в гората. Питу и Павловна видяха висока жена с бяла коса, която също беше вързана.
— Клето дете, исках да ви предупредя, като видях, че отивате към колибата, но тия езичници ме заплашиха със смърт, ако се обадя. Аз съм жената на мисионера, чийто труп лежи в колибата. Моят съпруг умря за вярата си. Това е съдбата на всеки мисионер.
— Съжалявам, че сте изгубила съпруга си, но кажете ми, защо не убият и нас?
— Защото от нас ще спечелят пари. Павловна погледна въпросително жената.
— Пари ли? От нас! Как?
— Не предугаждаш ли съдбата си, клето дете? — промълви мисионерката тъжно. — Ние се намираме в ръцете на китайски търговец на роби и той ще ни продаде на пазара в Урго.
— Ужас — изстена Павловна и погледна небето, търсейки помощ от Бога.
7.
Радост и веселба се разнасяха в замъка Красногорка. Всичките помещения на кулата бяха изпълнени с гости. Лакеи и прислужници сновяха нагоре-надолу, в широкия двор имаше много екипажи, а в конюшнята зобеха повече от сто чужди коне. Слугите и кочияшите бяха в една стая на долния етаж, където ядяха и пиеха.
По всичко личеше, че в замъка днес има голям празник. Който можеше да види княза, той веднага би разбрал по очите му, че се е случило нещо хубаво. Той се появяваше само за по няколко минути, когато трябваше да посрещне някой гост или да го доведе до трапезата. После се отдалечаваше от веселието. Отиваше към осмоъгълната стая, която служеше за спалня нему и на жена му. Колкото повече доближаваше вратата, толкова радостта му ставаше по-голяма.
Князът отвори и тихо влезе. Трогателна картина се откри пред него. На леглото сред копринени постелки, същото, в което намериха преди време малкия Андре, лежеше младата княгиня, красивата жена на княз Стефан, Юлиана. Прелестната жена беше бледа като след болест, а по очите й се четеше радост, особено когато погледнеше малкото същество, което спеше сладък сън до нея. Преди осем дни Юлиана подари на своя съпруг момиченце и по този случай маджарските аристократи се събираха в замъка, за да присъстват на кръщенето.
Щом Стефан влезе в стаята, Юлиана протегна ръце, а старата слугиня, която беше до нея, тихо излезе. Юлиана искаше да прегърне Стефан, но той застана на колене пред леглото й.
— Скъпа и любима Юлиана — продума той, — скоро ще настане моментът, когато нашата дъщеря ще бъде причислена към християните. Гостите вече се отправят към църквата, а кръстниците ще дойдат за детето.
— Владиката още не е дошъл — каза младата жена въздържано.
— Екипажът, който изпратихме за Негово преосвещенство, трябва да дойде всеки миг — отговори Стефан. — Но какво има, Юлиана, в твоето лице се чете някакъв страх.
— Бих искала владиката да е тук и да е изпълнил — вече обреда.
— Съмняваш се, че ще го стори ли? — запита бързо княз Стефан, а в гласа му звучеше неувереност.
Юлиана погали русата коса на съпруга си.
— Владиката ще кръсти нашата дъщеря, няма защо да се измъчваме от съмнения, но сега, Стефане, кажи ми откровено, не ми ли се сърдиш, че ти родих дъщеря, а не син, продължител на рода, нещо, което ти навярно си желал?
— Кълна ти се, Юлиана, не ми е минавало през ум такова нещо. Наследник имаме — малкия Андре, който поради твоята добрина е не само мой, но и твой син.
— Да, Андре остава първият наследник на името ни — каза младата княгиня.
— Как обикнахме и колко много се привързахме към това дете, както и то към нас. Вижда се, че в жилите му няма нито капка от майчината му кръв. Макар често да му казваш, че трябва да обича циганката, той показва явно отвращение към нея. Просто се чудя, как говори против природата и задушава гласа на кръвта. В този миг се чу шум от колела на екипаж и в двора се разнесоха гласове.
— Негово преосвещенство владиката дойде.
Стефан се завтече да го посрещне, ала когато отвори вратата, почтеният старик вече се намираше на прага на осмоъгълната стая. Князът му целуна ръка и се отправиха към спалнята.
Придружителите на владиката останаха навън. Той благослови с влизането си Юлиана и после спря тъжно до леглото.