— Княз Стефан Дубиски — каза духовникът, — както виждаш, дойдох да приема дъщеря ти в лоното на църквата. Съединих ви неотдавна пред олтара и ви благослових. Сега мога да кръстя дъщеря ти само при едно условие…
Юлиана пребледня и се отпусна на възглавницата. Стефан сложи ръце на горещото си чело и въздъхна. Без да иска той произнесе името Мелиора.
— Ти спомена името, което ми пречи да изпълня обреда на светото кръщение. Княз Стефан Дубиски, ти може би се мислиш за невинен, обаче примерът, който даваш на населението в Унгария, е лош и е предизвикал вече много грехове сред добрите християни. Прибрал си циганката, която е била твоя любовница, и която ти е родила незаконно дете, в замъка и си й дал такива нрава, които се полагат само на жена ти. Знам защо си го направил. Сторил си го от добро сърце, но аз проклинам слабостта, която си показал пред тази жена и искам още днес да прекъснеш връзките си с нея. Ако не е възможно с добро, тогава със зло. Ако не сториш това, нито аз, нито пък друг свещеник ще кръсти дъщеря ти.
Владиката говореше строго и думите му падаха като удари на тежък чук върху главата на нещастния баща.
— Ваше преосвещенство — каза той тихо, — отдавна вече присъствието на циганката притиска душата ми, обаче аз й дадох клетва, и затова не мога да я изгоня от замъка, без да престъпя, клетвата.
— Бил си принуден да дадеш тази клетва, за това тя не е валидна. Трябваше тогава да се съгласиш, за да спасиш живота на детето си, обаче сега въпросът се отнася до душевното благополучие на законното ти дете. Не си ли готов да принесеш тази жертва? Изпъди циганката, нека отиде при своята баба, която в полусрутената колиба прави разни магии и се присмива на словото божие. Отдели се от тази циганка, княз Стефан Дубиски, докажи, че си мъж, добър съпруг, милостив баща и християнин.
— Съгласи се, Стефане — примоли се и Юлиана, — не ти остава нищо друго. Подчини се на волята на Негово преосвещенство!
— Но отмъщението на Мелиора — извика князът отчаян. — Мислите ли, че тя ще забрави позора, който-ще й причиня! Бог ми е свидетел, че не мисля за себе си, а за тебе, Юлиана, и за детето ни.
Владиката вдигна ръце.
— Ти, Стефане, се страхуваш от отмъщението на една циганка. Не се безпокой, тя и другарите й не ще останат повече от три дни в Унгария, а ако не се подчинят на заповедта на властите, ще бъдат затворени.
Княз Дубиски стана решително от мястото си.
— Ще го сторя — каза той, като въздъхна. — Ще отида и ще изпъдя циганката от замъка, а вие, Ваше преосвещенство, останете дотогава при жена ми.
Той целуна Юлиана, която не можеше да скрие сълзите си, и излезе от осмоъгълната стая. Тръгна към покоите на Мелиора. Срещна по пътя управителя на замъка и му даде няколко заповеди. Като дойде до вратата на циганката, сърцето му затуптя силно. Стефан беше храбър и от нищо не се плашеше, но се страхуваше от тази жена. Може би го измъчваше съвестта му, че е прелъстил Мелиора и че донякъде е отговорен за съдбата й. Но трябваше да бърза! Гостите се бяха събрали в църквата и чакаха владиката и детето — времето беше ценно.
Той отвори вратата и влезе. Мелиора лежеше на канапето и пушеше. Тя беше облечена в тънка копринена дреха. Като видя княза, на лицето й се изписа радостна изненада и без да стане, възкликна:
— Ти ли Си, Стефане? Наистина, ти си рядък гост в жилището ми…
Князът я изгледа без да продума. Той беше скръстил ръце на гърдите си и беше блед като мъртвец.
— Знам защо си дошъл при мене — рече Мелиора бързо. — Днес е кръщението на новородената ти дъщеря. Ти си се сетил за мене и идваш да ме поканиш на угощение.
Тя стана и прегърна Стефан.
— Стефане, любими мой — пошепна тя на бледия мъж. — Най-после сме сами. Нека гостите да ни чакат. Нека свещениците пеят набожни песни, а ние ще се върнем към старите си спомени. Днес чувствам предишния огън в гърдите си. Целуни ме, Стефане, желая да те направя щастлив, любими мой. Щастлив… ха-ха, какво е това?
Князът отблъсна изкусителната и тя падна на канапето.
— Махни се — извика той гневно. — Повтарям ти, както и през онази нощ, че обичам само жена си и че принадлежа само на нея! Теб те ненавиждам, защото отрови живота ми!
— Значи, дошъл си, за да ми кажеш това? — запита Мелиора злобно.
— Дойдох да ти съобщя, че не можеш да останеш повече в замъка. Трябва да напуснеш къщата ми!
Циганката скочи, като че я ухапа змия. Тя погледна Стефан и после се засмя като луда.
— Ха-ха, искаш да ме изгониш? А клетвата, която си ми дал?
— Ти ме принуди да ти я дам. Тя не е валидна!