— Защо говориш, синко, винаги за някой си Драйфус? — питаше Юлиана. — Кажи ми, как изглежда този Драйфус?
— Драйфус е моят баща — каза момченцето засмяно. — Ти искаш да ти кажа как изглежда татко ми? Той е капитан от генералния щаб и носи красиви дрехи със златни пагони и дълга сабя.
— Добре, мило дете. Кажи ми имаше ли по-рано майка?
— Да, разбира се, добра и обична майка като тебе.
— Твоята майка има черна коса?
— Не, ти мислиш, че циганката ми е майка. Не, моята майка има руса коса, бяло лице и красиви, сини очи, като твоите. Ние живеехме в голяма хубава къща, но когато баща ми замина за Каена, тогава ме пренесоха при вуйчо ми Матийо. И той също беше добър към мене и ми позволяваше да си играя със стария Мишонет, Жоржина и добрата леля Ерика и…
Момченцето започна да плаче. Юлиана го дръпна нежно до себе си.
— Не плачи, мило дете — каза тя, — не си ли доволен от втория си баща и втората си майка?
— Доволен съм, но искам да се върна при истинските си родители. Защо ли се качих на онзи ужасен балон и летях с него?
— Как, с балон ли си летял във въздуха?
— Да, но в него имаше една зла жена, която ме отведе в една запустяла мелница. После, после дойде някакъв страшен мъж, който изглеждаше като чудовище: нямаше нито уши, нито очи. Той ме отведе в една тъмна гора и искаше да ме убие.
Юлиана поклати глава със съмнение.
— Бедно мое дете — промълви тя, — ти си чуло някоя приказка. Но ето го и татко — и на него разкажи това, което сега ми разказа.
Княз Стефан Дубиски идеше от терасата на замъка. Облечен бе в ловджийски костюм и носеше в ръка красива двуцевна пушка. От джоба на горната му дреха се подаваше вестник. Князът отиде при жена си и я прегърна.
— Много съм щастлив, Юлиана, че те виждам да се разхождаш из парка. Свежият пролетен въздух ще възвърне пак красивите рози на бузите ти.
— На лов ли ще ходиш?
— Да, мила моя. Ала още преди мръкване ще се върна. Дадох обещание на приятеля си Карпонай да отида с него на лов. Искам да убия няколко яребици за вечеря.
— Обични мой, пази се да не те връхлети нещастие. Няма да се успокоя, докато се върнеш. Страхувам се от отмъщението на циганката.
— Не трябва да се боиш от нея — отговори Стефан уверено. — Тази сутрин узнах, че Мелиора не е вече наоколо.
— Кой ти каза това?
— Стражарят Аладар Форкаш. Идва днес при мене и ми донесе тази вест, за която го възнаградих богато. Едно време беше тартор на циганите, с които скиташе Мелиора.
— Вярваш ли на този човек?
— Категорично. Когато един циганин стане чиновник, той става най-големият противник на своя род и безжалостно преследва сънародниците си. Особено когато чрез това може да спечели нещо.
— Това показва, че циганите са безхарактерни хора — каза Юлиана. — На твое място аз не бих вярвала на такъв човек.
В тази минута детето дойде при Стефан, показа вестника, който се подаваше от джоба му, и попита:
— Има ли във вестника картинки?
— Мисля, че има, Андре. Искаш ли да ги разгледаш?
Князът извади вестника от джоба си и го подаде на момченцето.
— Стефан, ще те съпроводя до гората — каза Юлиана. — Или вече си поръчал колата?
— Не, ще вървя до замъка на Карпонай. Утрото е прекрасно и сякаш определено за разходка.
Младият княз подаде ръка на жена си и нежно я прегърна. Двамата тръгнаха хванати под ръка през парка до близката горичка.
Неочаквано чуха след себе си гласа на Андре. Момченцето тичаше с разгънат в ръце вестник.
— — Вижте, вижте, тук е портретът на моя баща — извика то задъхано, но радостно. — Нали ви казах, че татко има златни пагони на дрехите си!
Стефан и Юлиана се спряха като ударени от гръм. Момченцето им подаде будапещенския вестник „Херолд“. На първа страница имаше портрет на френски капитан, а отдолу бе написано:
„Капитан Алфред Драйфус, осъден на доживотно заточение на Дяволския остров. Говори се, че полковник Пикар има сигурни доказателства, че капитан Драйфус е невинно осъден“.
Стефан пребледня, а Юлиана разбра, че е много развълнуван.
— Значи, този е капитан Драйфус, за когото детето говори постоянно. Ей Богу, циганката ме е измамила. Донесла е откраднато дете. Провидението, обаче, ще покаже на света самата истина и аз ще направя всичко възможно, за да разкъсам тази мрежа на измамата.
После той прегърна момчето, повдигна го и нежно го притисна до гърдите си.
— Бедно мое дете! — каза Стефан. — Ти скоро ще отидеш при истинските си родители. Вярвах, че си моя плът и кръв, мой наследник и продължител на рода на Дубиските. Сега ще се прекъсне нашият род — аз ще бъда последният от него. Мили ми Андре, обещавам ти, че ще бъда твой доброжелател и приятел до края на живота си. Ето, приеми тази целувка като неизличим знак, че ще изпълня обещанието си.